Зимата на света [bg]

— Хубаво ще е да вземем част от него.

— Закупих цялото количество в петък, господине.

— В петък? В деня, след като Ви назначиха?

— Точно така.

Секретарят на войната прикри усмивката си. Изненадата на Грег от арогантността на Гроувс започна да прераства във възхищение от твърдостта му.

Един адмирал се обади:

— Какво става с повишаването на приоритета на този проект? Трябва да се разберете с Управлението на военната промишленост. — В събота се срещнах с Доналд Нелсън, господине — отговори Гроувс. — Помолих го да повиши нашия приоритет.

— И той какво отговори?

— Отказа.

— Това е проблем.

— Вече не е. Обясних му, че ще се наложи да препоръчам на Президента да прекратим проекта „Манхатън“, защото Управлението на военната промишленост отказва да съдейства. Тогава той ни даде приоритет ААА.

— Хубаво — каза секретарят по отбраната.

Грег отново беше впечатлен. Гроувс беше голяма работа.

Стимсън продължи:

— И така, над Вас ще стои деветчленна комисия, която ще отговаря пред мен. Деветте члена бяха предложени…

— По дяволите, не — прекъсна го Гроувс.

— Какво казахте? — изуми се секретарят.

„Естествено“, рече си Грег, „Гроувс отиде твърде далеч.“ — Не мога да докладвам пред деветчленна комисия, господин секретар — обясни Гроувс. — Никога няма да успея да ги накарай да ми се махнат от главата. Стимсън се усмихна. Очевидно беше достатъчно опитен, та да не се обижда от подобни отговори, затова отвърна:

— Каква бройка бихте препоръчали, генерале?

Грег забеляза, че Гроувс иска да каже „Нито един“, обаче отговори:

— Трима ще е отлично.

— Добре — съгласи се Стимсън за удивление на Грег. — Нещо друго? — Ще ни трябва много място, около шестдесет хиляди акра, за фабриката за обогатяване на урана и за съпътстващата техника. Има подходящ парцел в Оук Ридж, Тенеси. Представлява долина, така че ако стане авария, експлозията ще е ограничена. — Авария ли? — попита генералът. — Възможно ли е? Гроувс не можа да скрие, че намира въпроса за глупав. — Ние произвеждаме експериментална бомба, за Бога. Бомба, която обещава да изравни със земята среден по големина град с един удар. Ще излезем адски тъпи, ако пренебрегнем вероятни аварии. Адмиралът като че ли се канеше да възрази, обаче Стимсън се намеси:

— Продължавайте, генерале.

— В Тенеси земята е евтина. Електричеството също е евтино, а нашата фабрика ще използва огромни количества електричество.

— Значи предлагате да купим земята.

— Предлагам да я разгледаме днес — отговори Гроувс и си погледна часовника. — Всъщност, вече трябва да тръгвам, за да взема влака до Ноксвил.

Той се изправи и додаде:

— Ако ме извините, господа, не искам да губя повече време. Присъстващите бяха смаяни. Дори Стимсън изглеждаше изумен. Никой във Вашингтон не би и сънувал да си излезе от кабинета на министър, без да му подскажат, че са привършили с него. Това беше небивало нарушаване на етикета. Обаче Гроувс явно не го беше грижа.