Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 275 276 277 278 279 280 281 282 283 ... 384
Перейти на страницу:

— Как се казваш?

— Джорджи.

Детето отговори тихо, но уверено — не беше срамежливо. Грег се зае да го изучава. Джорджи беше красив като майка си, със същата извита уста, но кожата му бе по-светла — като кафе със сметана — а очите му бяха необикновено зелени. Малко напомни на Грег за неговата полу-сестра Дейзи. В същото време и Джорджи го гледаше настойчиво, почти заплашително.

— На колко години си, Джорджи?

Детето потърси майка си за помощ. Тя изгледа Грег някак особено и каза:

— Той е на шест години.

— На шест! Ти си много голямо момче, нали?

Защо…

Удивителна мисъл мина през ума на Грег и той млъкна. Джорджи е роден преди шест години. Грег и Джаки бяха любовници преди седем години. Сърцето му прескочи.

Той се втренчи в Джаки.

— Със сигурност не.

Тя обаче кимна.

— Роден е през тридесет и шеста — подчерта Грег.

— През май. Осем месеца и половина, след като си тръгнах от онзи апартамент в Бъфало.

— Баща ми знае ли?

— Не, по дяволите. Това би му дало още по-голяма власт над мен. Враждебността й бе изчезнала. Сега тя просто изглеждаше крехка. В очите й Грег прочете молба, но не можа да разбере за какво. Погледна по-иначе Джорджи — светлата кожа, зелените очи, странната прилика с Дейзи. „Мой ли си?“, питаше се той. „Може ли да е истина?“ Ала знаеше, че е истина. Непознати чувства изпълниха сърцето му. Внезапно Джорджи се видя ужасно уязвим, безпомощен младенец в жестокия свят и Грег изпита потребност да се грижи за него, да се постарае детето никога да не пострада.

Прииска му се да го прегърне, но предположи, че така може да го уплаши, и се въздържа.

Джорджи остави чашата със сок. Слезе от столчето, заобиколи масата и застана близо до Грег. Погледна го прямо и попита:

— А ти кой си?

„Можеш да разчиташ на едно дете да ти зададе най-трудния въпрос“, помисли Грег. И какво можеше да отговори? Истината би се оказала твърде много за шестгодишно момче. „Аз съм само бивш приятел на майка ти“, каза си той, „просто минавах край вашата врата и реших да се отбия да кажа „здрасти“. Не съм някой специален човек. Може да се видим пак, но по-вероятно няма да стане.“ Грег погледна Джаки и видя как умолителното изражение става по-настойчиво. Разбра какво мисли тя — отчаяно се бои той да не отхвърли Джорджи. — Виж сега — каза Грег и взе детето на коленете си, — защо не ми казваш чичо Грег?

IV

Грег трепереше от студ в неотопляваната галерия на един корт за скуош. Тук, под западната трибуна на неизползвания стадион в края на кампуса на Чикагския университет, Ферми и Силард бяха изградили своя атомен реактор. Грег бе впечатлен и уплашен. Реакторът представляваше куб от сиви тухли, висок почти до тавана на корта, и се издигаше край далечната стена, която още беше нашарена на точки от стотиците удари с топката за скуош. Реакторът струваше един милион долара и можеше да вдигне във въздуха целия град. От графита се правеха моливи, така че мърляв прах покриваме пода и стените. Всички, които бяха прекарали известно време тук, имаха черни лица като въглекопачи. Нито една чиста лабораторна престилка. Графитът не беше експлозив — обратното, той трябваше да потиска радиоактивността. Но някои от тухлите бяха пробити и дупчиците бяха натъпкани с ураниев оксид. Това вещество излъчваше неутроните. През реактора минаваха десет канала за контролните пръти. Това бяха тринадесет парчета кадмий, метал който поглъщаше неутроните по-жадно и от графита. Сега прътите поддържаха всичко в пълно спокойствие. Изтеглеха ли ги от реактора, забавната част щеше да започне. Уранът вече излъчваше своята смъртоносна радиация, но графитът и кадмият я поглъщаха. Броячите, които я отчитаха, тракаха злокобно, докато рекордерът милостиво мълчеше. Редицата измервателни уреди до Грег в галерията бяха единственият източник на топлина. Грег пристигна в Чикаго в сряда, втори декември. Студът хапеше и беше ветровито. Днес за пръв път реакторът щеше да започне нормална работа. Грег присъстваше, за да наблюдава експеримента от името на своя началник, генерал Гроувс. На всички, които се интересуваха, той весело намекваше, че генералът се бои от експлозия и праща Грег да поеме риска вместо него. Всъщност мисията му беше по-потайна. Трябваше да направи първоначална оценка на учените, за да се определи кой представлява опасност за сигурността. А сигурността в проекта „Манхатън“ беше кошмарна. Най-добрите учени бяха чужденци. Повечето от останалите бяха с леви убеждения — или те самите бяха комунисти, или бяха либерали с приятели комунисти. Ако уволняха всички подозрителни, в проекта почти нямаше да останат учени. Затова Грег се мъчеше да разбере кои са най-рискови. Енрико Ферми беше на четиридесетина години. Дребен оплешивяващ мъж е дълъг нос. Усмихваше се мило, докато надзираваше страховития експеримент. Беше елегантно облечен в костюм от три части. Сутринта вече беше към средата си, когато Ферми нареди изпитанието да започне. Инструктира един техник да изтегли от реактора всички пръти без един. — Какво? Всички едновременно ли? — възкликна Грег. Това му се стори опасно и необмислено. Застаналият до него изследовател, Барни Мак Хю, отговори:

1 ... 275 276 277 278 279 280 281 282 283 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)