Зовът на барабана [bg]

— Малкият е болен — каза Диксън. Посочи червените подутини зад ушите на момченцето и бузките, които се бяха зачервили от треска.

— Просто млечна треска — каза жената и притисна детето до пазвата си. — Сигурно му растат зъбки.

Капитанът кимна с безразличие и се обърна. Роджър придружи жената до камбуза, за да помоли за малко сухар, който детето да дъвче и я изпрати пак към предния трюм при останалите.

Но не мислеше за венците на Джилбърт; когато се качваше по стълбата към палубата, умът му бе зает от дочутия разговор.

Спирки в Ню Берн и Идънтън преди Уилмингтън. Явно Бонет не бързаше; търсеше добри цени за стоката си и щеше да се опита да изтъргува и труда на пътниците си, Господи, можеха да минат седмици, преди да стигнат до Уилмингтън!

Не, няма да стане, помисли си Роджър. Бог знаеше докъде бе стигнала Бриана — или какво ѝ се беше случило. „Глориана“ беше прекосила бързо Атлантика, въпреки бурята — с Божията помощ щяха да стигнат до Северна Каролина само за осем седмици, ако вятърът се задържеше така. Не искаше да жертва ценното време, което бяха спестили, с размотаване по пристанищата и бавен напредък на юг.

Щеше да слезе от кораба още на първото пристанище и да тръгне на юг веднага щом може. Наистина, бе дал дума да остане, докато разтоварят всичко, но пък нямаше да си получи парите, така че му се струваше честно.

Свежият студен въздух на палубата не успя да го ободри. Главата му още бе като натъпкана с влажна вълна и гърлото му дращеше от сол. Оставаха три часа от неговата вахта и той тръгна да си налее още един черпак вода с надеждата, че тя ще му помогне да остане на крака.

Диксън вървеше между групите пътници, кимаше на мъжете, спираше да каже по нещо на жените и децата. Странно, помисли си Роджър. Той не беше дружелюбен с екипажа, камо ли с пътниците, които смяташе само за по-неудобен товар.

Нещо го притесни при споменаването на товара, но той не можеше да се сети какво. То се спотайваше в сенките на изтощението, извън погледа му, и все пак достатъчно близо, за да го подуши. Да, това беше, сигурно бе свързано с миризма. Но какво…

— Макензи! — извика един моряк от кърмата, като му махаше да помогне с поправката на едно скъсано от бурята платно. Огромните топове лежаха като мръсни снежни преспи на дъските и горните им пластове се развяваха на вятъра.

Роджър изстена и протегна болезнените си мускули. Каквото и да станеше в Северна Каролина, щеше да слезе с радост от този кораб.

След две нощи беше потънал в сънищата си, когато го събуди вик. Слезе бързо от хамака и хукна нагоре, сърцето му бумтеше лудо още преди умът му да разбере, че се е събудил. Скочи към стълбата, но удар в гърдите го повали.