Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Марино изрази благодарността си от предаността, която Горо му засвидетелства.
Хвана приятелски ръката му и се закле, че ще изтръгне любимата си от манастира, за да я отведе пред олтара в малката църква на Санта Рока и да освети своя съюз в присъствието на всички островитяни.
При тия думи Горо, едва пристигнал от Рим, поиска да се сбогува и да замине отново.
— Къде искаш да отидеш? — попита го графът изненадан.
— Във Венеция, сеньор.
При тия думи Маринели го упрекна строго за безразсъдство му, изразявайки предчувствията си.
— Негърът трябва да замине за Венеция — отговори енергично Горо. — Важни работи го викат там. Нека сеньор позволи на своя слуга да напусне отново Санта Рока, нека го остави да изпълни своята тройна мисия. Трябва първо да даде сметка на дожесата за своето посещение в палата Боргез. Трябва после да види един болен, когото е оставил във Венеция.
При тия думи, Горо не можа да сдържи една усмивка, пълна със сарказъм и тайнственост едновременно.
— Трябва също да направи за сеньор една голяма услуга заради идеята, която го въодушевява — добави той.
Понеже Маринели настоя да му обясни предмета на последната си мисия, негърът го послуша и отговори на въпроса на своя господар.
— Горо знае името само на един от тримата инквизитори. Той се нагърби да открие тия на другите двама, да проникне в непроницаемата тайна, която ги окръжава, и да уведоми сеньора.
— Честни Горо — отговори Марино, покъртен от безкрайната смелост, на многократно изпитаната преданост — ти забравяш едно нещо: да мислиш за интереса си. Поискай ми някакви облаги, някаква отплата. Съгласен съм на всичко, което поискаш!
— Негърът няма нужда от нищо, сеньор — отговори скромно храбрият младеж. — Той има още няколко зекини в джоба си и ще може да се задоволи с тях. Свикнал е да живее с малко.
Тогава Маринели му изложи опасностите по пътя и му каза, че ще има много разноски.
Успя най-сетне да го убеди да приеме една шепа златни монети.
— Подкупът дава понякога по-добри резултати, отколкото насилието — каза негърът просто.
После той даде едно последно наставление на господаря си, като го предупреди за дружбата, която свързваше Мадлена Боргез и игуменката на манастира на кларистките.
— Горо — каза той — ще отиде във Венеция, пътувайки по континента до Анкона. Щом пристигне там ще се качи на някой кораб, тръгващ за града на лагуните, и ще слезе в Джорджия.
Графът улесни пътуването му, давайки му своя платноход.
Двамата, господар и роб, отплуваха заедно за италианския бряг.
След като се разделиха, Горо се отправи пеша към Анкона, а Маринели побърза към манастира на кларистките, горящ от любов, треперещ от безпокойство.
Черният достигна безпрепятствено Анкона, намери един кораб, тръгващ за Джорджия, и пристигна в последното пристанище.
Внезапно, когато стоеше прав до кея, размишлявайки как най-бързо би могъл да отиде във Венеция или остров Сан Николо, чу да го викат от една минаваща лодка.
Обръщайки очи към мястото, откъдето бе чул викът, той забеляза мрачните контури на една голяма рибарска лодка, натоварена с риба. Лодката идеше към него.
Мъж и жена, седнали между мрежите и кошовете с риба, движеха греблата.
— Хей, младежо! — извика отново гребецът, един възрастен човек.
Негърът позна тогава дядо Джеронимо.
— Къде отиваш? И откъде идеш? — запита старецът.
— Горо отива на остров Сан Николо.
— А ние отиваме във Венеция да продадем рибата.
При тия думи рибарят приближи лодката до кея, за да се качи Горо.
Негърът отначало се престори, че иска да отклони предложението на старите хора, но после отстъпи под техните настоявания, зае място в средата на голямата лодка и завърза разговор.
Той ги поздрави за риболова им, после лека полека заговори за събитията на деня.
Попита ги, що става във Венеция и дали нещо необикновено се е случило.
— Ех — отвърна старата Лозика. — Съветът и дожът екипират нова флота, която ще тръгне за Санта Рока. Искали да накажат господаря на островчето, заради неговите пиратски действия. Обвиняват го, че смущава сигурността на Адриатика. Но никой не знае още тайната на дожа. Мнозина твърдят, че Маринели е приятел на народа, а не пират; че води война само срещу правителството и неговите галери, но не и срещу търговските кораби на Венеция.