Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Веждите на Сеайне почти се надигнаха отново, но пък тя винаги се бе старала да спазва правилото да не допуска да я изненадат повече от веднъж на ден.
— Бях уведомена едва по-късно, че Съветът заседава, майко.
— Да, да. — Елайда остави миниатюрата и отиде до камината. Сеайне винаги бе обичала котките и по полицата над камината държеше богата колекция от издялани от дърво котенца във всевъзможни пози, някои от които — много забавни. Амирлин намръщено изгледа подредените фигурки, стисна очи и леко поклати глава. — Но все пак остана — рече тя и бързо се обърна. — Всяка Заседателка, която не бе уведомена, избяга от Кулата и се присъедини към бунтовничките. Освен теб. Защо?
Сеайне разпери ръце.
— Какво друго можех да направя, освен да остана, майко? Кулата трябва да е цяла. — „Която и да е Амирлин — добави тя на себе си. — И какво им е лошото на котенцата ми, ако смея да попитам?“ Не че щеше да го направи на глас, разбира се. Серейл Баганд навремето бе била свирепа Наставница на новачките, преди да бъде издигната на Амирлинския трон, същата година, в която тя самата получи шала, и много по-свирепа Амирлин, отколкото можеше да е Елайда дори когато я заболи зъб. Правилата на благоприличие бяха набити в главата на Сеайне така здраво, че нито годините можеха да ги разклатят, нито неприязънта към носещата шарфа. Човек не беше длъжен да харесва Амирлин.
— Кулата трябва да бъде цяла — съгласи се Елайда и потри длани. — Трябва да е цяла. — Добре, но защо беше толкова изнервена? Деветдесет и девет начина познаваше тази жена да покаже нрава си, всички твърди като нож и дваж по-остри, но изнервена не беше никога. — Това, което ще ти кажа сега, е Впечатано в Пламъка, Сеайне. — Устата й се изкриви кисело и тя сви рамене и подръпна раздразнено шарфа си. — Ако знаех начин да го подсиля, щях да го сторя — добави тя сухо.
— Ще стая словата ви в сърцето си, майко.
— Искам… заповядвам ти… да предприемеш едно разследване. И наистина трябва да го затаиш в сърцето си. Че чуе ли го някой, който не бива, може да значи гибел и погром за цялата Кула.
Веждите на Сеайне трепнаха. Гибел и погром за цялата Кула?
— В сърцето си — каза тя отново. — Ще благоволите ли да седнете, майко? — Така бе редно в собствените й покои. — Мога ли да ви налея малко ментов чай? Или сливов пунш?
Елайда махна с ръка, отказвайки напитка, и зае най-удобния стол в стаята, издялан от ръката на бащата на Сеайне, като дар, когато бе получила шала, макар, разбира се, възглавничките по него да бяха сменяни много пъти оттогава. Амирлин седна на него като на трон и най-неучтиво не даде позволението си Сеайне също да седне, затова Сеайне скръсти ръце и остана права.
— От дълго време мисля за възможна измяна, Сеайне, след като на моята предшественица и Пазителката й им се позволи да се измъкнат на свобода. Помогна им се. В сърцевината на това трябва да има измяна и се боя, че само някоя Сестра или Сестри може да са го извършили.
— Това е напълно възможно, майко.
Елайда посрещна прекъсването намръщено.
— Никога не можем да сме сигурни коя таи сянката на измяната в сърцето си, Сеайне. Подозирам, че една личност се е погрижила една моя заповед да се престъпи. Имам основания да подозирам и че тайно са се свързали с Ранд ал-Тор. С каква цел — не мога да кажа, но това със сигурност е измяна срещу мен и срещу Кулата.
Сеайне зачака да чуе повече, но Амирлин само я гледаше, сякаш не забелязваше очакването й.
— Какво точно разследване желаете да извърша, майко? — попита тя предпазливо.
Елайда се изправи.
— Възлагам ти да проследиш зловонието на измяната, независимо колко нависоко ще те доведе, дори да стигне до самата Пазителка. Каквото намериш, до когото и да те доведе, ще го докладваш лично на Амирлинския трон, Сеайне. Никой друг не бива да го узнае. Разбра ли ме?
— Разбрах заповедите ви, майко.
И това бе всичко, което беше разбрала, помисли си тя, след като Елайда напусна още по-внезапно, отколкото се бе появила. Тя зае стола, освободен от Амирлин, за да размисли, с юмруци, опрени под брадичката, точно както бе седял баща й, когато се замислеше. В края на краищата всичко се свеждаше до логиката.
Срещу Сюан Санче тя не бе могла да застане — та нали самата тя беше предложила момичето за Амирлин! — но след като това бе свършило и всички формалности бяха спазени, макар и рехаво, помощта за бягството й наистина представляваше измяна, както и всяко съзнателно престъпване на заповедите на Амирлин. Вероятната връзка с ал-Тор — също, може би, в зависимост от намеренията. Да разбере коя е престъпила заповедта на Амирлин щеше да е трудно, след като не знаеше каква точно е била тази заповед. След толкова време да се разбере коя е могла да стои зад бягството на Сюан изглеждаше почти толкова трудно, колкото да се разбере коя е могла да напише на ал-Тор. Толкова много гълъби излитаха и кацаха в гълъбарниците на Кулата, че понякога като че ли от небето валеше перушина. Дори Елайда да знаеше повече от това, което й бе казала, явно го бе премълчала. Всичко това й се стори почти безсмислено. Измяната би трябвало да накара Елайда да закипи от гняв, но ярост тя не показа. Беше само изнервена и притеснена — и бързаше да си иде. И потайна, сякаш не искаше да сподели всичко, което знаеше или подозираше. Почти сякаш се беше уплашила. Що за измяна можеше да изнерви или изплаши Елайда? Гибел и погром за цялата Кула.