Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Като късчета от главоблъсканица, всички детайли изведнъж си дойдоха на мястото и веждите на Сеайне се закатериха към челото й. Всичко, всичко съвпадаше. Тя усети как кръвта се изцеди от лицето й; дланите и стъпалата й изведнъж се вледениха. Впечатано в Пламъка. Заявила беше, че ще го стаи в сърцето си, но след като изрече тези думи, всичко се бе променило. Да се уплаши тя си позволяваше само когато беше логично, но точно в този момент направо се ужаси. Не можеше да се изправи сам-сама срещу такова нещо. Но коя? При тези обстоятелства коя? Отговорът изникна много по-лесно. Да се съвземе й отне малко време, но все пак тя бързо излезе от покоите си.
По коридорите на белите, както обикновено, щъкаха слуги — тя ги отминаваше толкова бързо, че повечето не успяваха да я удостоят с поклон или приклякане — ала Сестрите сякаш бяха по-малко, отколкото се полагаше за този ранен час. Много по-малко. И все на групи по две-три, и си говореха тихо и очите им шареха, да не би някой да ги послушва. По две-три от една и съща Аджа. Дори до вчера, тя беше сигурна, все още можеше да се забележи приятелство между жени от различните Аджи. За Белите се предполагаше, че са способни да отхвърлят всякаква проява на чувства, но тя самата никога не беше виждала основания да си затваря очите пред очевидни неща като някои. Сякаш самият въздух в Кулата се беше сгъстил от мнителност и взаимни подозрения. Което съвсем не беше новост, за съжаление самата Амирлин бе поставила началото на това със суровите си мерки, а мълвата за Логаин само го беше изострила — но тази сутрин положението като че ли бе станало още по-тежко.
Талин Минли се появи на ъгъла пред нея, странно защо не просто с шал, преметнат на раменете, но изпънат и по ръцете й над лактите, сякаш нарочно да изтъкне зелените му ресни. Колкото до това, тя вече бе забелязала, че всички Зелени, на които се бе натъкнала тази сутрин, си носеха шаловете. Талин, златокоса, изящна като статуетка и миловидна, бе станала за свалянето на Сюан, но тя бе дошла в Кулата, когато Сеайне беше още Посветена и това нейно решение не бе помрачило дългогодишното им приятелство. Талин си имаше основания, които Сеайне приемаше, макар и да не беше съгласна с тях. Днес старата й приятелка се спря и я изгледа нащрек. Прекалено много Сестри напоследък се гледаха по този начин. Друг път тя щеше да се спре, но не и с това нещо в ума й, от което главата й можеше да се пръсне като гнила диня. Талин й беше приятелка и тя мислеше, че може да е сигурна в нея, но само едното мислене не бе достатъчно. По-късно, стига да станеше възможно, може би щеше да го сподели с Талин. Надявайки се, че това все някога ще стане възможно, тя я подмина с бегло кимване.
В отделенията на Червените настроението се оказа още по-мрачно и въздухът — по-сгъстен. Както и при другите Аджи, сега тук имаше много повече стаи, отколкото Сестри, които да ги запълнят — много време бе минало от бягството на първата бунтовничка, но Червената Аджа все пак бе най-голямата и Сестрите почти изпълваха все още заетите етажи. Червените често си слагаха шаловете дори когато не се налагаше, но сега всички жени до последната размахваха червените ресни като знамена. Разговорите секваха, когато Сеайне се приближеше, и хладни очи я проследяваха сред мехура на ледената тишина. Тя се чувстваше като нашественица във вражеска земя, докато прекосяваше тези странни плочки по пода, бели, със сълзата на Пламъка на Тар Валон в червено. Но като си помислеше, сега всяка част на Кулата можеше да се окаже вражеска земя. Погледнати под друг ъгъл, тези алени пламъци можеше да се вземат за Драконови зъби. Тя така и не бе повярвала във всички тези нелогични приказки за Червените и Лъжедраконите, но… Защо никоя от тях не го отричаше?
Трябваше да попита за посоката, така че спря до една Сестра и каза: