Нож от блянове

— Ние трябва да сме тук някъде нали? — рече той и отбеляза с пръст едно място на картата. Майстор Ройдел измърмори утвърдително. — Значи това трябва да е лагерът, в който се предполага, че е ракенът? Летящият звяр? — Отново му измърмориха утвърдително. — Добре. Какъв е лагерът? Колко души има там?

— Според донесенията — снабдителен, милорд. За снабдяване на патрули. — Младежът се върна със столчето и дебелият мъж се отпусна с пъшкане. — Трябва да са стотина, най-вече алтарци, и към двеста души ратаи, но ми казаха, че понякога може да отсядат до над петстотин войници. — Предпазлив беше този майстор Ройдел.

Талманес направи един от странните тукашни поклони, с единия крак напред, а другите го повториха като един.

— Милейди. Ванин ми каза за положението ви и за обещанията, които е дал лорд Мат. Искам само да ви кажа, че той държи на думата си.

— Така си е, милейди — измърмори Едорион. — Винаги. — Тюон му махна да се отдръпне, за да не изпуска от очи Играчката, и той го направи, като погледна изненадано към Играчката, а после — към нея. Тя го изгледа строго. Само това й липсваше, тия мъже да почнат да си въобразяват разни неща. Все още не всичко вървеше както трябва. И все още имаше възможност всичко да се обърка.

— Той лорд ли е, или не е? — попита ги строго тя.

— Моля? — отвърна Талманес. — Извинете, но бихте ли повторили? Сигурно имам кал в ушите. — Тя повтори думите си внимателно, но все пак им отне около минута, докато разберат какво им казва.

— Душицата ми да изгори дано, не — най-сетне отвърна със смях Реймон и се почеса по брадата. — Освен за нас. За нас си е лорд.

— Той общо взето не си пада по благородниците — обясни Карломин. — Смятам го за чест, че съм от малцината, които не мрази.

— Чест си е — съгласи се Реймон.

Едорион само кимна.

— Войниците, майстор Ройдел — каза твърдо Играчката. — Покажете ми къде са войниците. И повече от някакви си няколкостотин.

— Какво прави той? — попита намръщено Тюон. — Не може да си въобразява, че ще измъкне толкова хора, дори да знае къде е и последният войник. Все пак има патрули, има обходи на ракен. — Те пак се позабавиха, преди да й отговорят. Май трябваше да се опита да говори много бързо.

— Никакви патрули не сме виждали на повече от триста мили околовръст, и никакви ракени — отвърна й кротко Едориоин. И я огледа. Късно беше да му спре въображението.

Реймон пак се изсмя.

— Доколкото го знам Мат, замисля ни сражение. Бандата на Червената ръка отново влиза в бой. Много време мина, мене ако питате.

Селусия изсумтя, а също и госпожа Анан. Тюон трябваше да се съгласи с тях.

— Една битка няма да ви измъкне от Алтара.

— Значи ни замисля война — отвърна Талманес. Светлина, другите трима кимнаха съгласни, сякаш това бе най-обичайното нещо! Реймон дори се изсмя. На него май всичко му се струваше смешно.

— Три хиляди ли? — възкликна Мат. — Сигурен ли си? Поне да си почти сигурен, човече. Да си почти сигурен стига. Ванин може да ги открие къде са, ако не са се придвижили много.

Тюон го изгледа, както беше клекнал от другата страна до картата и въртеше пръст над нея. И изведнъж го видя в нова светлина. Палячо ли? Не. Лъв, натикан в конска ясла, щеше да прилича на много странна шега, но лъв в степта бе нещо съвсем друго. Играчката вече бе лъв, развихрил се в степта. Полазиха я ледени тръпки. Що за човек бе този, с когото така се оплете? След толкова време най-сетне осъзна, че си няма и най-малка представа.