Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Той се сбогувал и си тръгнал, а на сутринта пак почукал на вратата. А Аля ад-Дин цяла нощ не бил спал от радост и едва птичките зачуруликали, когато станал, облякъл новите си дрехи и зачакал чичо си. Когато се почукало, той скочил, сякаш искра изскочила от огъня, отворил вратата и видял магрибинеца.
— Днес, племеннико, ще ти покажа нещо такова, каквото през живота си не си виждал! — рекъл той. Двамата излезли от града и тръгнали из градините. Всеки път, когато наближавали до някоя градина, дворец или крепост, магрибинецът спирал, показвал го на Аля ад-Дин и питал: — Харесва ли ти тази градина? Ще ти я купя!… А този дворец — харесва ли ти?
А Аля ад-Дин, нали още бил малко момче, слушал хубавите думи на мага, вярвал му и умът му летял от радост. Така вървели те, докато се изморили, после влезли в прекрасна градина. Поседнали да починат пред езерце. Сърцето на Аля ад-Дин се отпуснало, а магрибинецът се шегувал и разговарял с него, сякаш наистина му бил чичо. После се надигнал, измъкнал от пояса си разни вкуснотии и рекъл:
— Сигурно си поогладнял, племеннико! Седни и хапни! — а като похапнали до насита, рекъл: — Ако си починал — ставай, още малко ще повървим и ще видим това-онова!
Пак тръгнали от градина в градина, докато не стигнали висока планина. Но Аля ад-Дин цял живот не бил излизал от града и не бил вървял толкова — той просто примирал от умора.
— Къде отиваме, чичо? — запитал той. — Оставихме градините зад нас, стигнахме до тази планина! Аз не мога повече да вървя, защото съм капнал от умора! Нека се върнем в града!
— Не, племеннико! — възразил магрибинецът. — Аз ще ти покажа такава градина, каквато никой цар не е виждал! Събери сили и да тръгваме! Нали си мъж!
Така той увещавал Аля ад-Дин, вървял до него, разказвал му всякакви истории, лъжливи и истински, докато не стигнали до мястото, към което се стремял и заради което бил дошъл от земите на вътрешен Китай.
— Седни и си почини, племеннико! — рекъл той. — Ето закъде бяхме тръгнали! Ако поиска Аллах, племеннико, ще ти покажа такива чудеса, каквито никой не е виждал, никой няма да се любува на онова, на което ти ще се любуваш! След като си починеш малко, иди и намери малко съчки, клонки и изсъхнали дървесни кори — искам да напаля огън и да ти покажа едни чудесии…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ТРИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на Аля ад-Дин така му се приискало да види какво ще направи чичо му, че забравил умората и започнал да събира съчки. Магът измъкнал от пазвата си кремък и огниво и запалил парчето сяра, което носел със себе си. После измъкнал свещ, запалил я, а Аля ад-Дин побутнал към него купчината. Запалил огън, почакал пламъците да се уталожат, измъкнал от пазвата си кутийка, отворил я, взел някакъв прашец и го хвърлил в огъня. Дим се издигнал над него и магрибинецът започнал да говори заклинания. Изведнъж светът потъмнял, треснал гръм, земята се разтърсила и се разтворила. Аля ад-Дин се изплашил и понечил да избяга. Като усетил това, магът така го ударил по бузата, че едва не строшил всичките му зъби. Аля ад-Дин паднал на земята, полежал малко с лице към нея и запитал:
— Какво съм ти сторил, чичо? Защо ме удари? С какво съм заслужил това?
— Синко, искам да станеш мъж! — започнал магрибинецът да го успокоява. — Не ми се сърди и недей да ми противоречиш — нали съм ти чичо, вместо баща съм ти и ако е пожелал Аллах, ще забравиш всички грижи!
А когато земята се разтворила, от нея се показал мраморен камък, на който имало медна халка. Магрибинецът заговорил:
— Племеннико! Ако направиш така, както ти кажа, ще станеш по-богат от всички царе на света! На това място има скрито огромно съкровище, но то се отваря само пред твоето име! Сега ела на себе си и виж как заставих земята да се размърда чрез моите заклинания! Слушай какво ще ти кажа! Виж този камък с халката — под него е съкровището, за което ти говорих! Хвани халката, придърпай я и мраморната плоча ще се надигне! Никой друг освен тебе не може да я надигне и да стъпи в тази съкровищница, тъй като съкровището се пази от твоето име! Отдолу лежи огромно имане, всички царе по земята, събрани заедно, не притежават и частица от него — цялото е мое и твое!