Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Може друг да е взел ножа и да е направил това — тросна се Адолин. — Да се е промъкнал в кабинета ти, да го е взел, докато ти си бил погълнат от видението, и да е излязъл тук…
Далинар и Навани го гледаха.
— Често — рече Навани — правилен е най-простият отговор.
Адолин въздъхна, освободи Меча си и се просна на стол до ненавистните глифи. Далинар стоеше гордо. Всъщност, никога не бе изглеждал като сега — с ръце зад гърба, а очите му бяха отправени далеч от глифите, към стената, на изток.
Далинар беше камък, скала, която даже бурите не можеха да поместят. Изглеждаше толкова уверен. Човек можеше да се опре на него.
— Нищо ли не помниш? — попита го Навани и стана.
— Не. — Той се обърна към Адолин. — Струва ми се, вече е очевидно, че аз стоя зад всички тези надписи. Защо това толкова те тревожи, синко?
— Заради мисълта как дращиш по земята — потръпна Адолин. — Погълнат от някое от твоите видения, без да се владееш.
— Странен е пътят, който Всемогъщият е предначертал за мен — отговори Далинар. — Защо трябва да получавам сведения така? Драсканици по пода или на стената? Защо не ми го казва ясно по време на виденията?
— Даваш си сметка, че това е предсказване — тихо рече Адолин. — Виждаш в бъдещето. Нещо от Пустоносните.
— Да. — Далинар присви очи. — Търси центъра. Как мислиш, Навани? Центърът на Пустите равнини? Какви истини се крият там?
— Паршендите очевидно.
Говореха за центъра на Пустите равнини, все едно знаеха нещо за него. Ала там не беше стъпвал човешки крак. Само паршенди. За алетите думата „център“ означаваше цялото огромно пространство неизследвани плата отвъд проучените краища.
— Да — съгласи се Далинар. — Къде обаче? Те навярно се движат? Навярно няма паршендски град в центъра.
— Биха могли да се придвижват само ако разполагат с Превръщатели — отговори Навани. — Аз лично се съмнявам в това. Би трябвало да са се окопали някъде. Те не са номадско племе. Няма причина да се движат.
— Ако успеем да сключим мир — разсъди Далинар, — ще ни е далеч по-лесно да достигнем центъра… — Той погледна Адолин. — Накарай мостовите да запълнят цепнатините с крем и после да издърпат килима върху тази част на пода.
— Ще се погрижа.
— Добре — разсеяно отговори Далинар. — После иди да поспиш, синко. Утре е голям ден.
Адолин кимна и попита:
— Татко. Знаеше ли, че сред мостовите има парш?
— Да. Той е с тях от самото начало, но не го въоръжиха, докато не получиха моето разрешение.
— А ти защо разреши?
— От любопитство — обобщи Далинар. Обърна се и кимна към глифите на пода. — Кажи ми, Навани. Ако приемем, че тези числа са отброяване до определена дата, тя пада ли се в ден с буря?
— Тридесет и два дни ли? Ще се падне в средата на дъждовния сезон. Даже няма да е точно в края на годината, а два дни преди това. Не мога да се досетя какво е значението.
— А, съвсем удобен отговор във всеки случай. Отлично. Нека поканим телохранителите и ги закълнем да пазят тайна. Не бихме искали да предизвикваме страх.
51
Наследници
„Накратко, ако някой допуска невинността на Казила, трябва да види фактите и да ги отрече в тяхната цялост; да се твърди, че Сияйните са лишени от здрав разум заради екзекуцията на един от техните, и то такъв, който явно се е сродил с нечисти сили, говори за най-муден разсъдък; понеже пагубното влияние на врага изискваше бдителност при всякакви обстоятелства, във война и в мир.“