Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Като огромно платнище вода и отломки, тласкано пред бурята. На места просветляваше изотзад и в нея се разкриваха движения и сенки. Както когато осветиш плътта на ръката и видиш костите вътре. Имаше нещо вътре в тази стена от разрушение.
Повечето гости избягаха от балкона, ако и стената на бурята още да бе далеч. Само за няколко мига останаха шепа хора, сред тях — Шалан и Адолин. Шалан наблюдаваше приближаването на бурята като омагьосана. Ставаше по-бавно от очакванията ѝ. Бурята се движеше с ужасна бързина, ала беше тъй огромна, че я виждаха от много далеч.
Поглъщаше Пустите равнини плато подир плато. Скоро надвисна с рев над военните лагери.
— Трябва да вървим — най-сетне продума Адолин. Шалан едва го чу.
Живот. Нещо живееше вътре в бурята — нещо, което нито един художник не бе нарисувал и нито един учен не бе изследвал.
— Шалан! — Адолин почна да я влачи към защитената стая. Тя стисна парапета със свободната си ръка и остана на място, притиснала чантата към гърдите си със свободната ръка. Чу се жужене — Шарка.
Никога не се бе озовавала толкова близо до буря. Дори когато се намираше само на няколко пръста разстояние, отделена само с капаците на прозорците, пак не беше като сега. Да гледа как тъмнината се спуща над лагерите…
Трябва да го нарисувам…
— Шалан! — настоя Адолин и я откъсна от парапета. — Ако не влезем веднага, ще затворят вратите!
Шалан се сепна като видя, че всички са се прибрали. Остави се Адолин да я отведе и хукна с него през празната веранда. Добраха се до задната стая, където светлооките се купчеха и гледаха уплашено. Пазачите на Адолин влязоха веднага след Шалан и няколко парши затръшнаха яките врати. Резето тупна на място, скри небето и ги остави в светлината на сферите по стените.
Шалан броеше. Бурята удари — можеше да я усети. Нещо повече от блъскането по вратите и далечния тътен на гръмотевиците.
— Шест секунди — отбеляза тя.
— Какво? — прошепна Адолин. Всички в стаята разговаряха приглушено.
— Минаха шест секунди между затварянето на вратите от прислугата и идването на бурята. Можехме да прекараме това време навън.
Адолин я изгледа невярващо.
— Видя ми се ужасена, когато за пръв път разбра защо сме на балкона.
— Ужасена бях.
— А сега ти се ще да бяхме останали, докато бурята удари?
— Ъъ. Да — отговори тя и се изчерви.
— Нямам представа как да те разбирам. Не съм срещал такава жена — додаде Адолин, докато я гледаше.
— Това е моята женска загадъчност.
Той вдигна вежди.
— Казваме така, когато се чувстваме особено объркани. Смята се вежливо да не изтъкваш, че знаеш това. Значи, ние просто… чакаме тук?
— В тази кутийка? — развеселено попита Адолин. — Ние сме светлооки, а не добитък.
Той посочи настрани, където слугите бяха отворили врати към стаи, вкопани още по-дълбоко в хълма.
— Два салона. Един за мъже и друг за жени.
Шалан кимна. Понякога по време на буря мъжете и жените се оттегляха да побъбрят в отделни помещения. Явно винарната спазваше тази традиция. Сигурно се предлагаха закуски. Шалан се отправи към салона, но Адолин я хвана за ръката и я спря.
— Ще се погрижа да излезеш на Пустите равнини. Амарам каза, че иска да ги проучи по-добре, отколкото му се удава по време на нападенията на платата. Мисля, че утре ще вечерят двамата с татко и тогава ще попитам мога ли да те доведа. Освен това ще говоря с леля Навани. Може би ще обсъдим какво съм направил на угощението следващата седмица?
— Има угощение следваща седмица?
— Винаги има угощение следващата седмица — обясни Адолин. — Само трябва да разберем кой го дава. Ще пратя да те вземат.
Шалан се усмихна и двамата се разделиха. Следващата седмица не е достатъчно скоро, каза си тя. Ще трябва да намеря как да го видя по-рано, без това да е неловко.
Нима наистина обеща да помогне за отглеждането на пропастни чудовища? Все едно ѝ трябваше още нещо, с което да се занимава. Въпреки това беше доволна от деня. Влезе в салона за дами, а пазачите ѝ заеха местата си в съответната стая.
Шалан мина през салона, добре осветен от скъпоценни камъни в купи — обработени камъни, но не затворени в сфери. Демонстрация на богатство.
Вярваше, че ако учителките ѝ могат да я видят, ще останат разочаровани от разговора с Адолин. Тин щеше да очаква от нея да залъже принца повечко; Ясна щеше да изисква още достойнство и владеене на езика.
Като че ли Адолин я харесваше и така. Искаше ѝ се да тържествува.