Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сияйни слова
Сияйни слова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сияйни слова

Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:

Най-сетне древните клетви бяха изречени и духчетата се завръщат. Хората търсят онова, което бе загубено. И се боя, че търсенето ще ги убие.
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
1 ... 275 276 277 278 279 280 281 282 283 ... 509
Перейти на страницу:

— Можем да потеглим веднага след последната буря преди дъждовния сезон — вметна Навани и написа някакви числа в полето на картата. — Годината не е високосна и ще има непрестанни дъждове, но не и бури, в продължение на седмици. Докато сме на Пустите равнини, няма да ни връхлети буря.

Освен това щяха да са навън, на Пустите равнини, и то само дни преди датата, която беше написана на стените и на пода… По гръбнака на Адолин полазиха тръпки.

— Трябва да ги победим в бой — тихо додаде Далинар, докато гледаше картите. — Да прекъснем онова, което замислят, каквото и да е то. — Вдигна поглед към Адолин. — Нужно ми е ти да се дуелираш повече. Срещу важни противници, колкото по-важни успееш да предизвикаш, толкова по-добре. Спечели ми Брони, синко.

— Утре се дуелирам с Елит. След него имам план за следващата мишена.

— Добре. За да победим на Пустите равнини, ще ни трябват Броненосци. И верността на онези Върховни принцове, които са готови да ме последват. Съсредоточи се върху съперници от верните на Садеас хора и ги бий възможно най-зрелищно. Аз ще се обърна към неутралните принцове и ще им напомня, че са се клели в Пакта за Отмъщение. Ако успеем да отнемем Броните от последователите на Садеас и ги ползваме, за да сложим край на войната, добре ще докажем правотата на онова, което твърдим през цялото време. И това единство е пътят към величието на алетите.

Адолин кимна.

— Ще имам грижата.

52

В небето

„А доколкото Съзерцателите на Истината бяха по природа езотерични и орденът им се състоеше изцяло от такива, които ни продумваха, ни пишеха за делата си, това предизвикваше целия безсилен гняв на онези, които наблюдаваха отвън все по-голямата им потайност; те не бяха естествено наклонни към обяснения; и в случая с възраженията на Корберон, мълчанието им не бе знак на растящо презрение, а повече на растяща ненатрапчивост.“

Из „Сияйни слова“, глава 11, страница 6

Каладин крачеше из Пустите равнини в нощта, подминаваше туфи шистокор и ластари, около които кръжаха духчета на живота. От бурята предния ден в ниското бяха останали локви, гъсти от крем. Растенията пируваха. Отляво Каладин чуваше оживлението в лагерите. Отдясно… тишина. Само безкрайните плата.

Когато беше мостови, войниците на Садеас не го спираха да се разхожда насам. Какво предлагаха равнините на хората? Садеас беше разположил постове в края на лагера и по мостовете, та робите да не могат да бягат.

И какво имаше тук за хората? Нищо, освен самото избавление в дълбините на пропастите.

Каладин се обърна и закрачи край една от тях. Подмина патрулите при мостовете. Светлините на факлите им трепкаха на вятъра. Войниците му отдадоха чест.

Там, рече си той и се отправи край едно плато. Лагерите от лявата му страна излъчваха достатъчно светлина да вижда къде се намира. На ръба на платото се озова на мястото, където бе срещнал кралския шут преди няколко седмици. Нощта, когато взе решение. Нощта, когато настанаха промени.

Каладин пристъпи на ръба на пропастта и се взря на изток.

Промяна и решение. Погледна през рамо. Беше подминал поста и сега никой не беше достатъчно близо да го види. И тъй, с окачени на пояса кесии със сфери, Каладин прекрачи ръба на пропастта.

* * *

Шалан не я беше грижа за лагера на Садеас.

Въздухът тук не бе като в лагера на Себариал. Вонеше. Дъхаше на отчаяние.

Всъщност, имаше ли отчаянието миризма? Струваше ѝ се, че може да я опише. На пот, на евтини напитки, на крем, който не беше изгребан от земята. Завихряше се над зле осветените улици. В лагера на Себариал хората се разхождаха приятелски. Тук дебнеха на глутници.

Лагерът на Себариал миришеше на подправки и на работилници — на свежи кожени изделия и от време на време на добитък. Далинаровият лагер миришеше на политура и смазка. Там на всеки ъгъл някой вършеше някаква работа. Напоследък войниците на Далинар бяха малко, ала всеки носеше униформата като щит и се бранеше с нея от настаналия хаос.

В лагера на Садеас униформените бяха с разкопчани куртки и омачкани панталони. Шалан подминаваше кръчма след кръчма. От всяка се носеше безредна гълчава. Пред някои се размотаваха жени и личеше, че не всички заведения са само питейни. Във всеки лагер имаше бордеи, но тук бяха по-натрапчиви.

Паршите, които срещна, бяха по-малобройни, отколкото в лагера на Себариал. Садеас предпочиташе обикновените роби — мъже и жени с жигосани чела, които бързаха насам-натам прегърбени и със сведени рамене.

1 ... 275 276 277 278 279 280 281 282 283 ... 509
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)