Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Полковник, ще отворите вратата и ще ни изведете в коридора — каза госпожица Темпъл. — Ще заповядате на стражите да влязат тук и ще ги заключите.
Аспиш кимна, все едно не виждаше сабята.
Германците не им създадоха неприятности — бяха свикнали да изпълняват какви ли не заповеди. Само след секунди четиримата отново стояха във фоайето, където се бяха карали членовете на Кликата. Драгуните бяха изчезнали заедно с командира си.
— Къде е капитан Смайт? — попита госпожица Темпъл.
— Помага на господин Сонк и заместник–министъра — отговори Аспиш.
Госпожица Темпъл смръщи вежди.
— Тогава вие какво правите тук? Нямахте ли заповеди?
— Разбира се, че имах. Да екзекутирам вас тримата.
— Но защо чакахте в коридора?
— Допушвах си пурата! — сопна се Аспиш.
— Всеки все някога разкрива душата си — изсмя се Чан.
Госпожица Темпъл отвори вратите на балната зала. Огромното помещение беше празно.
— Къде са всички? — Аспиш отвори уста да отговори, но тя го прекъсна. — Къде са враговете ни — графинята, графът, заместник-министър Крабе, Франсис Сонк, принцът и Лидия, лорд Вандаариф, херцогът на Сталмере, госпожа Стърн…
— И Роже Баскомб — добави доктор Свенсон. Тя се обърна към него и Чан й кимна тъжно.
— И Роже Баскомб. — Госпожица Темпъл въздъхна. — Един по един, ако обичате.
Полковникът им обясни — недоволното потрепване на устата му свидетелстваше за безполезната борба срещу контрола на госпожица Темпъл, — че враговете им са се разделили на две групи. Първата обикаляла имението и събирала гостите и светилата, чиито умове били източени в книгите, за да изпратят херцога на Сталмере с церемония, подобаваща на предстоящия му метене. С херцога били графинята, заместник-министърът и Франсис Сонк, както и лорд Вандаариф, Баскомб, госпожа Стърн и две стъклени жени — Марчмур и Пул. Втората група, за която Аспиш не знаеше какво прави, се състоеше от граф Д’Орканч, принц Карл-Хорст фон Маасмерк, Лидия Вандаариф, хер Флаус и третата стъклена жена, Анжелик.
— Предлагам да тръгнем след херцога — каза докторът. — Останалата част от Кликата ще пътува за Мекленбург — херцогът и лорд Вандаариф са ключовете им да задържат властта си тук. Ако прекъснем това, можем да нарушим равновесието на целия заговор.
— Искате да кажете да ги убием? — попита Чан.
— Да ги убием пак в случая на херцога — отвърна докторът, — но да, аз съм за политическо убийство. — И въздъхна горчиво. — Точно такъв е и планът ми за Карл-Хорст, ако мога да го стисна за гушата.
— Но той е ваш повереник! — каза госпожица Темпъл смаяно.
— Моят повереник се превърна в тяхно творение — отговори той. — Той е просто бясно куче или кон със счупен крак — трябва да бъде убит, за предпочитане преди да успее да посее наследник.
Госпожица Темпъл закри устата си с ръка.
— Разбира се! Графът използва своята алхимия, за да забремени Лидия! Това е венецът на неговата част от плана, това е алхимичното Благовещение на Оскар Вайланд от плът и кръв! И ще го направят тази вечер, сега!
— Все пак казвам да спрем херцога, защото ако не го направим…
— Ако не го направим, с моя живот и живота на госпожица Темпъл в града е свършено — каза Чан.
— А след това принца и Лидия? — попита госпожица Темпъл.
— Боя се, че те вече са обречени… — въздъхна Свенсон.
— Не сме ли и ние обречени, докторе? Спестете си малко от съжалението и за нас!
По заповед на госпожица Темпъл Аспиш ги поведе към главния вход, но скоро стана ясно, че така не могат да стигнат далеч, защото беше претъпкано с гости, дошли да изпратят херцога. Госпожица Темпъл си спомни откъде беше стигнала до каретите със Спраг и Фаркухар и излязоха точно навреме да видят как процесията се стича по главното стълбище към внушителната черна карета на херцога.
Самият херцог вървеше бавно и внимателно, подкрепян от едната страна от ниския мъж с мазната коса.
— Доктор Лоренц — прошепна Свенсон.
От другата страна го придържаше госпожа Марчмур. На врата й вече нямаше каишка, блестящото й тяло бе покрито с черно наметало. Отзад един по един вървяха графинята, Сонк и заместник-министър Крабе, а зад тях на стълбите бяха спрели и махаха за довиждане на херцога Робърт Вандаариф, Роже Баскомб и госпожица Пул, също без каишка и с наметало.
Херцогът се настани в каретата и госпожа Марчмур се качи при него. Госпожица Темпъл погледна спътниците си — сега беше моментът да се втурнат към каретата, ако щяха да го правят, но преди да успее да каже нещо, смаяно видя, че и всички останали гости се канят да си тръгнат — каретите им вече идваха. Не беше възможно да нападнат каретата на херцога.