Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
И пак почука.
— Много сте нетърпелив, сър — каза Артър.
— Такъв съм, сър. Дявол да ме вземе, сър, нетърпелив съм си по характер — отвърна странникът.
Звукът на веригата, която мисис Ефри предпазливо поставяше на вратата, преди да я отвори, накара и двамата да погледнат натам. Ефри я отвори много малко, със запалена свещ в ръка, и попита кой идва по това време на нощта и чука така!
— Ха, Артър! — добави тя учудено, като го видя пръв. — Ти ли си това? О, бог да ни е на помощ! Не може да бъде! — извика тя, като видя другия. — Пак той!
— Вярно! Пак той, мила мисис Флинтуинч — извика странникът. — Отворете вратата и дайте да прегърна моя мил приятел Джеримая! Отворете вратата, че бързам да прегърна моя Флинтуинч!
— Няма го в къщи — каза Ефри.
— Доведете го! — извика странникът. — Доведете ми моя Флинтуинч. Кажете му, че го търси неговият стар приятел Бландоа, който е пристигнал в Англия. Кажете му, че неговото момченце е тук, галеникът, любимецът му! Отворете вратата, прекрасна мисис Флинтуинч, и междувременно ме пуснете да се кача горе да поднеса на милейди комплиментите и почитанията си — почитанията на Бландоа. Още ли е жива милейди? А, добре. Отворете вратата.
За още по-голяма изненада на Артър мистрис Ефри, с широко изблещени към него очи, като че ли да го предупреди, че не бива да се разправя с този джентълмен, отвори вратата. Без да се церемони, Джентълменът влезе в антрето и остави Артър да го последва.
— Бързайте тогава! Изпълнявайте! Докарайте моя Флинтуинч. Съобщете за идването ми на милейди! — развика се странникът и затопурка нагоре-надолу по каменния под.
— Моля ти се, Ефри, кажи ми кой е този джентълмен? — строго и с висок глас запита Артър, като го изгледа възмутено от глава до пети.
— Моля ти се, Ефри — повтори на свой ред странникът, — кой, ха, ха, ха, кой е този джентълмен?
В този миг, тъкмо навреме, мисис Кленъм се провикна от стаята си на горния етаж:
— Ефри, нека дойдат горе и двамата. Артър, ела право при мене!
— Артър? — извика Бландоа, като свали шапка с широк замах, щракна токове и направи дълбок поклон. — Синът на милейди? Аз съм покорният слуга на сина на милейди!
Артър го изгледа пак, не по-ласкаво от преди, и като се завъртя на пети, без да отвърне на поклона му, се качи горе. Посетителят го последва по стълбите. Мистрис Ефри извади ключа от вратата и пъргаво се изплъзна да доведе своя съпруг и господар.
Случаен зрител, осведомен за предишното появяване на monsieur Бландоа в тази стая, би забелязал разлика в приема, който му оказа този път мисис Кленъм. Лицето й не беше от онези, които биха издали това, и сдържаните й обноски, и равният й глас бяха еднакво под неин контрол. Само че от момента на влизането му тя не си откъсна за миг очите от него и два-три пъти, когато той ставаше прекалено шумен, се накланяше много малко напред в креслото, в което седеше изправена, с ръце неподвижно опрени на ръкохватките, като че ли искаше да го увери, че ще бъде изслушан веднага, колкото и надълго да говори. Това не се изплъзна от вниманието на Артър, макар че той не можеше да разбере разликата между настоящия и миналия случай.
— Мадам — каза Бландоа, — направете ми честта да ме представите на monsieur вашия син. Струва ми се, мадам, че monsieur вашият син има намерение да се оплаче от мене. Не е учтив.
— Сър — каза Артър, като се намеси бързо, — който и да сте и по какъвто и случай да сте тук, ако бях господар в тази къща, нямаше да губя никакво време да ви поставя вън от нея.
— Но не си — каза майка му, без да го погледне. — За нещастие няма да можеш да задоволиш неразумния си гняв, защото не си ти господарят, Артър.
— Нито претендирам за това, мамо. Ако възразявам против поведението на това лице тук, аз възразявам така силно, че ако имах някаква власт, положително не бих го търпял нито миг, аз възразявам заради тебе.
— В случай, че се наложат възражения — отвърна тя, — бих могла да ги направя сама. И, разбира се, ще ги направя.
Обектът на спора им, който беше седнал, се изсмя на глас и се плесна по коленете.
— Нямаш право да говориш с предубеждение за който и да е джентълмен (а най-вече за чужденец) — каза мисис Кленъм, все така загледана в Бландоа, макар че говореше на сина си, — защото не се придържа към твоите мерила и не регулира поведението си по твоите правила за държание. Възможно е този джентълмен на същите основания да не одобри теб.