Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Докато продължавах да гледам запленен над пропастта, изглежда очите ми се приспособиха или околността отново неуловимо се промени. Защото сега забелязах мънички, призрачни фигурки, които се движеха в далечината, като метеори на забавен кадър, плъзгащи се по ефирните ленти. Зачаках, като ги наблюдавах внимателно и се опитвах поне смътно да разбера какво правеха. Най-накрая една от лентите доплува съвсем близо и скоро проумях какво ставаше.
Към мен се движеше нещо. Една от фигурките взе да нараства и видях, че следва извиващата се най-близка лента. Само след няколко мига ясно се оформи човек върху кон. С приближаването си той придобиваше все по-плътен вид, без да изгубва напълно онази призрачност, която изглежда беше характерна за всичко тук. Малко по-късно наблюдавах гол ездач върху кон без козина, и двамата мъртвешки бледи, забързани в моята посока. Ездачът размахваше бял като кост меч. Очите му, както и очите на коня, пламтяха в огненочервено. Не знаех дали той ме вижда в действителност, дали съществуваме на една и съща плоскост от реалността, толкова неестествен беше вида му. Все пак измъкнах Грейсуондир от ножницата и направих крачка назад, когато мъжът приближи.
Сред бялата му коса проблясваха мънички прашинки и когато обърна глава, разбрах, че се е устремил към мен, защото усетих погледа му като ледена вълна върху лицето си. Завъртях се странично и вдигнах в защита меча.
Ездачът продължи напред и аз осъзнах, че и той, и конят са огромни — по-големи дори, отколкото си ги бях представил. Не спираха да напредват. Когато достигнаха най-близката до мен точка — на около десет метра, бих казал — конят се изправи на задните си крака, щом ездачът го накара да закове на място. После двамата започнаха да ме разглеждат, като се издигаха и спускаха заедно с лентата, сякаш бяха върху кротко полюляващи се морски вълни.