Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
След малко той отново продължи напред, прекрачвайки в свят на звездни свещи и сини мъгли. Като пристъпих зад него, аз направо ахнах при тази удивителна гледка. Поразиха ме не само звездите, които грееха със свръхестествен блясък сред безлунното, ясно небе, нито отново напълно заличената граница между небето и морето. Заплени ме самият Лабиринт, от който струеше почти ацетиленово синьо на фона на това небе-море, а всички звезди над, под и около него бяха подредени с геометрична точност и образуваха фантастична полегата решетка, която повече от всичко друго създаваше впечатлението, че сме увиснали насред космическа паяжина, където Лабиринта е истинския център, а всичко останало кръжи наоколо като прецизен резултат от неговото съществуване, форма и разположение.
Дуоркин продължи надолу към Лабиринта, право към онзи край, където беше тъмното петно. Той размаха тоягата си над него и когато се приближих, се обърна да ме погледне.
— Ето ти я — обяви — дупката в моя мозък. Вече не мога да мисля през нея, само около нея. Не знам как може да се поправи нещо, което сега не притежавам. Ако мислиш, че ти е по силите, ще трябва да си готов да се подложиш на мигновено разрушение всеки път, когато напускаш Лабиринта, за да пресечеш прекъсването. Не разрушение, предизвикано от тъмния участък. Разрушението идва от самия Лабиринт, когато прекъсваш цикъла. Рубина може и да ти помага, но не е сигурно. Не знам. Ала няма да става по-лесно. С всеки кръг ще става все по-трудно, а силата ти през цялото време ще намалява. Последния път, когато си говорихме за това, теб те беше страх. Да не би сега да твърдиш, че си станал по-храбър оттогава?
— Възможно е — казах аз. — Никакъв друг начин ли не виждаш?
— Зная, че това може да бъде постигнато — при положение да се тръгне начисто, — защото веднъж вече съм го правил. Освен този, не виждам никакъв друг начин. Колкото по-дълго изчакваш, толкова повече се влошава положението. Защо не донесеш Рубина и не ми услужиш с меча си, синко? Не виждам по-добър начин.
— Не — отсякох. — Трябва да знам повече. Разкажи ми отново как беше нанесена повредата.
— Все още не знам кое от децата ти проля кръвта ни на това място, ако това имаш предвид. Но е била пролята кръв. Така стоят нещата. Тъмните страни на нашата природа са изявени по-силно в тях. Сигурно те са твърде близо до хаоса, от който излязохме, а растат без закаляването на волята, преживяно от нас, докато му се противопоставяхме. По-рано смятах, че минаването през Лабиринта ще им служи като пречистващ ритуал. Не можех да измисля нищо по-силно. Но идеята ми се провали. Те се опълчват срещу всичко. Търсят начин да унищожат самия Лабиринт.
— Ако успеем да започнем отначало, няма ли тези събития просто отново да се повторят?
— Не знам. Но какъв друг избор имаме, освен провал и връщане към хаоса?
— Какво ще стане с тях, ако се опитаме да започнем отначало?
Дуоркин задълго се умълча. Накрая вдигна рамене.
— Не бих могъл да кажа.
— А как би изглеждало другото поколение?
Той се изсмя.
— А как може да се отговори на подобен въпрос? Нямам представа.
Измъкнах повредената карта и му я подадох. Той я разгледа в светлината от върха на тоягата си.
— Смятам, че това е синът на Рандъм, Мартин — казах аз. — Неговата кръв е била пролята вътре. Не зная дали е още жив. Как мислиш, какво може да е търсел тук?
Дуоркин погледна отново към Лабиринта.
— Значи този предмет е служел за украса — промърмори той. — Как го взе оттам?
— Дадоха ми го. Не е твоя изработка, нали?
— Разбира се, че не. Никога не съм виждал това момче. Е, сега знаеш отговора на твоя въпрос, нали? Ако има друго поколение, твоите деца ще го унищожат.
— Както ние искаме да унищожим тях?
Той се взря дълбоко в очите ми.
— Да не би изведнъж да си станал любящ баща?
— След като ти не си изработил тази Фигура, кой го е направил?
Дуоркин сведе поглед и почука с нокът по картата.
— Най-добрият ми ученик. Твоят син Бранд. Това е неговият стил. Виждаш ли какво правят, веднага щом се сдобият с малко сила? Някой от тях би ли си дал живота, за да запази кралството, да възстанови Лабиринта?