Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Вероятно — заявих аз. — Бенедикт, Жерар, Рандъм, Коруин…
— Бенедикт е белязан от съдбата, Жерар има желание, но му липсва ум, на Рандъм не му достигат смелост и целеустременост. Коруин… той не е ли в немилост и неизвестност?
Мислите ми се върнаха към последната ни среща, когато той ми бе помогнал да избягам от килията си и да се озова в Кабра. Хрумна ми, че може и да е премислил тези събития, тъй като не е знаел при какви обстоятелства съм попаднал там.
— Затова ли си приел тази форма? — продължи той. — Това някакъв вид упрек ли е? Пак ли ме подлагаш на проверка?
— Той не е нито в немилост, нито в неизвестност — възразих аз, — макар да не му липсват врагове, както в семейството, така и извън него. Той би опитал всичко, за да съхрани кралството. Какви са шансовете му, според теб?
— Той не беше ли далеч от Амбър много дълго време?
— Да.
— Значи може и да се е променил. Не знам.
— Вярвам, че се е променил. Знам, че има желание да се опита.
Дуоркин отново се вгледа в мен и доста време ме наблюдава мълчаливо.
— Ти не си Оберон — заяви накрая.
— Така е.
— Ти си този, когото виждам пред себе си.
— Нито повече, нито по-малко.
— Ясно… Не знаех, че съществуването на това място ти е известно.
— Неотдавна научих за него. При първото ми идване бях воден от еднорога.
Очите му се разшириха.
— Много… интересно — каза развълнувано той. — Толкова много време мина…
— Та какво стана с моя въпрос?
— А? Въпрос ли? Какъв въпрос?
— За шансовете ми. Смяташ ли, че бих могъл да поправя Лабиринта?
Той бавно се приближи към мен и като се протегна, сложи дясната си ръка върху рамото ми. Тоягата в другата му ръка се наведе и синият пламък се озова на сантиметри от лицето ми, но не усетих никаква топлина. Дуоркин се вгледа в очите ми.
— Наистина си се променил — заключи накрая той.
— Достатъчно ли е — попитах аз, — за да свърша работата?
Дуоркин отвърна поглед.
— Може би е достатъчно, за да си струва да се опита — рече той, — дори ако ни е съдено да се провалим.
— Ще ми помогнеш ли?
— Не знам дали ще бъда в състояние — поклати глава той. — Тези промени в настроението, в мислите ми — те ме завладяват и изчезват. И в момента даже усещам, че започвам да губя самоконтрол. Може би е от вълнението… Най-добре да се прибираме вътре.
Чух зад гърба си издрънчаване. Когато се обърнах, грифонът беше там, главата му бавно се полюляваше отляво-надясно, опашката отдясно-наляво, а езикът му се стрелкаше напред. Тръгна да ни заобикаля и спря, когато зае позиция между Дуоркин и Лабиринта.
— Той знае — поясни Дуоркин. — Може да усети кога започвам да се променям. И тогава не ме допуска до Лабиринта… Добричкият ми Уиксър. Вече се връщаме. Всичко е наред… Хайде, Коруин.
Запътихме се отново към входа на пещерата и Уиксър ни последва, а веригата му издрънчаваше на всяка крачка.
— Рубина — сетих се аз. — Рубина на справедливостта… ти каза, че е необходим за поправянето на Лабиринта?
— Да — потвърди той. — Рубина трябва да бъде пренесен над цялата дължина на Лабиринта, за да очертае отново оригиналния рисунък на местата, където е бил прекъснат. Ала това може да бъде направено само от човек, който е настроен към Рубина.
— Аз съм настроен към Рубина.
— Как? — попита Дуоркин и спря на място.
Отзад Уиксър издаде някакво крякане и ние пак тръгнахме.
— Следвах твоите писмени инструкции… и устните на Ерик — поясних аз. — Отнесох го до центъра на Лабиринта и се проектирах през него.
— Разбирам — кимна той. — А как се сдоби с него?
— Даде ми го Ерик, малко преди да умре.
Влязохме в пещерата.
— Сега в теб ли е?
— Принуден бях да го скрия на едно място сред Сенките.
— Бих ти предложил бързо да го намериш и да го донесеш тук или да го върнеш в двореца. Най-добре е да се намира близо до центъра на събитията.
— Защо?
— Има склонност да упражнява изкривяващ ефект върху Сенките, ако твърде дълго остане сред тях.