Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Любопитен съм да науча какво толкова иска — заяви Жерар.
— Ще го имам предвид.
Излязох от стаята и се запътих към стълбите.
VII
Почуках на вратата на Бранд.
— Влез, Коруин — извика той.
Направих го, като реших, още докато пресичах прага, че няма да го питам как е разбрал кой е. Стаята му бе мрачна и горяха свещи, въпреки че беше ден и имаше четири прозореца. На три от тях капаците бяха затворени. Четвъртият беше отворен само донякъде. Бранд стоеше край него и гледаше навън към морето. Целият бе облечен в черно кадифе, а на врата му висеше сребърна верига. Коланът му също бе от сребро — фино изработени брънки. Той си играеше с малък кинжал и не погледна към мен, когато влязох. Все още беше блед, но брадата му бе прясно подстригана и ми се видя позакрепнал и натежал след последната ни среща.
— Изглеждаш по-добре — отбелязах аз. — А как се чувстваш?
Бранд се обърна и ме изгледа безизразно, с полузатворени очи.
— Къде беше, дявол да го вземе? — попита той.
— На разни места. Защо си искал да ме видиш?
— Попитах, къде беше?
— Чух те — отворих аз вратата зад гърба си. — А сега смятам да изляза и отново да се върна тук. Какво ще кажеш да започнем разговора отначало?
Той въздъхна.
— Почакай. Извинявай. Защо ли всички сме толкова чувствителни? Дявол знае… Хубаво. Може би наистина е по-добре да започна отначало. — Прибра кинжала в ножницата му и отиде да седне в едно тежко кресло от тъмно дърво и кожа. — Започнах да се тревожа за всички онези неща, които разисквахме и за някои, които не знаеш. Изчаках, както смятах, достатъчно дълго да си свършиш работата в Тир-на Ногт и да се върнеш. После те потърсих и ми казаха, че още те няма. Изчаках още. Първо бях нетърпелив, след това се притесних да не си попаднал в засада на враговете ни. Когато по-късно поразпитах за теб, научих, че си се върнал само колкото да говориш с жената на Рандъм — трябва да е било много важен разговор — и мъничко да дремнеш. След това пак си заминал. Ядосах се, че не си сметнал за нужно да ме държиш в течение на събитията, но реших да изчакам още. Накрая помолих Жерар да те намери с Фигурата ти. Когато не успя, действително се загрижих. Тогава и сам опитах да те открия и макар че сякаш почти те достигах на няколко пъти, не можах да установя контакт. Страхувах се за теб, а сега виждам, че през цялото време не е имало за какво. Затова и се държах рязко.
— Разбирам — казах аз и седнах вдясно от него. — Всъщност, за мен времето се движеше по-бързо, така че от моя гледна точка съм отсъствал само часове. Твоята рана, вероятно, е заздравяла доста по-добре от моята.
Бранд леко се усмихна и кимна.
— И това е нещо все пак. Като компенсация за безпокойството ми.
— И аз имам доста причини за безпокойство, така че не ме натоварвай повече. Искал си да ме видиш за нещо. Дай да видим какво е.
— Ти си разтревожен от нещо — забеляза той. — Може би трябва първо него да обсъдим.
— Добре — съгласих се аз. — Става.
Извърнах се и погледнах картината на стената до вратата. Масло, доста мрачно изображение на кладенеца в Мирата, двама мъже са слезли от конете си край него и си говорят.
— Имаш характерен стил — подхвърлих.
— Във всичко — отговори той.
— Взе ми думите от устата — измъкнах аз Фигурата на Мартин и му я подадох.
Той я разгледа без да променя изражението на лицето си, хвърли ми кратък, кос поглед и кимна.
— Не мога да отрека делото на ръката си.
— Ръката ти е направила и други неща, освен тази карта. Нали?
Бранд прекара върха на езика си по горната си устна.
— Къде я намери? — попита той.
— Точно там, където си я оставил, в сърцето на всичко… в истинския Амбър.
— Така… — измърмори той, като стана и отново се приближи до прозореца, вдигнал картата, сякаш да я огледа на по-добра светлина. — Значи ти е известно повече, отколкото предполагах. Как разбра за първичния Лабиринт?
Поклатих глава.
— Първо отговори на въпроса ми: ти ли прободе Мартин?
Той се обърна към мен, погледа ме съсредоточено няколко мига и накрая рязко кимна. Очите му продължиха да изучават лицето ми.