Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Всичко това ме накара да се запитам как ли ми въздействаше времето в този момент? Най-добре беше да не оставам тук по-дълго, отколкото се налагаше. Прехвърлих другите карти, които бях грабнал от бюрото на Дуоркин. Макар всичките да бяха интересни, не познавах нито едно от местата, изобразени на тях. Измъкнах тогава собственото си тесте и намерих Фигурата на Рандъм. Може би той се бе опитвал преди да влезе във връзка с мен. Вдигнах картата му и я загледах.
Скоро тя заплува пред очите ми и видях замъглен калейдоскоп от образи, а в средата им усещах присъствието на Рандъм. Движение и изменящи се перспективи…
— Рандъм — казах, — аз съм, Коруин.
Чувствах съзнанието му, но отговор не идваше. Тогава се сетих, че той е насред пътуване през Сенките и цялото му внимание е съсредоточено върху промените около него. Не би могъл да ми отговори, без да изгуби контрол. Прекарах ръка над картата и прекъснах контакта.
Извадих Фигурата на Жерар. След малко бяхме във връзка. Изправих се.
— Коруин, къде си? — запита той.
— На края на света — отвърнах. — Искам да се прибера вкъщи.
— Идвай.
Жерар протегна ръка. Аз я поех и пристъпих напред.
Намирахме се на приземния етаж в двореца на Амбър, във всекидневната, в която се бяхме събрали вечерта при връщането на Бранд. Изглежда беше рано сутринта. В камината гореше огън. Нямаше никой друг.
— Опитвах се да вляза във връзка с теб — заговори той. — А мисля, че и Бранд. Но за него не съм сигурен.
— Колко време ме нямаше?
— Осем дни.
— Радвам се, че побързах. Какво става тук?
— Нищо особено. Не знам какво иска Бранд. Непрекъснато питаше за теб, а пък аз не можех да вляза във връзка. Накрая му тикнах една колода в ръцете и му казах да опита сам. Явно и той не е успял.
— Бях зает с други неща — поясних, — а и разликата в движението на времето беше лоша.
Той кимна.
— Започнах да го избягвам сега, като е вън от опасност. Пак е изпаднал в едно от мрачните си настроения и настоява, че можел сам да се грижи за себе си. За това е прав, всъщност, и толкова по-добре.
— Къде е сега?
— Прибра се в покоите си и преди около час още беше там… отдаден на печални размисли.
— Излизал ли е изобщо?
— Само на кратки разходки. Но не през последните няколко дни.
— В такъв случай предполагам, че е най-добре да отида при него. Някаква вест от Рандъм?
— Да. Бенедикт се върна преди два, три дни. Каза, че са открили следи от сина на Рандъм. Той му помогнал да провери част от тях. Едната водела по-далече, но Бенедикт решил да не отсъства от Амбър прекалено дълго при тази несигурност. Затова оставил Рандъм да продължи сам издирването. И той спечелил нещо, обаче. Върна се с изкуствена ръка — прекрасна изработка. С нея може да прави всичко, както преди.
— Наистина ли? — възкликнах аз. — Звучи ми страшно познато.
Жерар се усмихна и кимна.
— Каза ми, че ти си му я донесъл от Тир-на Ногт. Всъщност, искаше да поговори с теб за това, веднага, щом е възможно.
— Мога да се обзаложа — рекох. — Къде е той сега?
— На един от предните постове, които е разположил по черния път. Ще трябва да влезеш във връзка с него посредством Фигурата му.
— Благодаря. Нещо ново за Джулиан или Файона? — Той поклати глава. — Добре. — Обърнах се към вратата. — Ще отида да видя първо Бранд.