Съдбовният кораб [bg]

— Когато говориш така за тях, мога да си ги представя в съзнанието си.

— Мм. Сега трябва да ги видим, както ги е видял Игрот и както ги е видял Лъкто Лъдчънс. Той беше син на Седж Лъдчънс. На Пиратските острови всички му викаха Лъки Лъдчънс. А Кенит беше син на Лъки. Той се възползва от това име. — За известно време Парагон остана смълчан, умът му се скиташе из годините. — Късмет. Винаги беше толкова важен за него.

Янтар заговори внимателно:

— Когато Алтея ми каза историята ти, спомена, че си напуснал Бингтаун със Седж Лъдчънс.

— Лъкто беше най-големият син на Седж. Той плаваше с баща си, но между двамата неизменно имаше напрежение. Седж имаше въображението на камък. Купуваше евтино и продаваше скъпо. Това беше единствената му етика в живота, етиката на Лъдчънс. Плащаше на хората си колкото може по-малко и сменяше екипажа често, защото беше твърде груб с хората. За него животите им винаги струваха по-малко, отколкото товарът му. Никога не спря да се замисли дали животът не може да е по-различен. Не се боеше от мен, защото му липсваше въображението да разбере на какво съм способен.

— Лъкто, синът му, беше по-различен. Беше мечтател, млад мъж, който се наслаждаваше на удоволствията на живота. Привичките, нравите и традициите на Бингтаун го задушаваха. Именно той придума Седж за малко странична търговия на Пиратските острови. Лъкто имаше подход към хората извън закона. Отпускаше се сред тях и те го харесваха заради това. Той помогна за повторното благоденствие на семейното богатство. Това се хареса на баща му. За да го възнагради, му уреди изгоден брак с най-малката дъщеря на много пристоен Търговец. Но Лъкто имаше сърце и то вече принадлежеше на момиче от Пиратските острови. Беше някъде на двадесет и две, когато баща му падна мъртъв на масата за пазарене в Заграба. Лъкто скърбеше за него, но не достатъчно, че да се върне в Бингтаун и да подеме скучния живот, който беше планиран за него. Погреба баща си на брега и никога повече не се върна у дома. Екипажът беше достатъчно доволен да го следва, тъй като Лъкто харесваше уискито колкото и те и го раздаваше с широка ръка. Беше щедро момче, но не толкова предпазливо, колкото можеше да бъде. Ожени се за момичето си от Пиратските острови и се закле, че ще живее като крал в собствения си малък свят.

Парагон поклати глава.

— Търгуваше добре и живееше нашироко. Построи за себе си и хората си тайно убежище. Доверяваше се на добрата воля на екипажа да пази света му в безопасност. Но винаги съществуват алчни мъже, такива, за които само дял от благосъстоянието не е достатъчен. И един такъв мъж доведе Игрот в света на Лъки. Игрот вече имаше репутацията на пират, който вършеше неща, които другите мъже дори не можеха и да си представят. Дойде при Лъки с небивалицата, че ще бъдат партньори в търговията и пиратството. Лъкто му повярва. Но посред празненството на съюза им, Игрот се обърна срещу него. Плени баща ми, за да ме покори, и взе Кенит за заложник, за да ме контролира, и всички трябваше да му се подчиняваме от страх, че може да нарани останалите. Отряза езика на майка ми…