Съдбовният кораб [bg]

Брашън беше на руля. Той видя широкото помахване на Янтар и кимна, че е видял посочения остров. Тази област от Пиратските острови беше нашарена с малки островчета, рязко издигащи се от вълните; този не изглеждаше много по-различен. Парагон беше много потаен относно какво го правеше толкова специален. Циничната част от душата на Брашън се изсмя, но той все пак извика заповедта си към екипажа и докато мъжете изместваха мокрите платна, завъртя руля да обърне кораба. Досега, постоянният вятър ги бе облагодетелствал. От тук насетне щеше да последва дълга поредица от изтощително лавиране, за да отведе Парагон, накъдето сочеше Янтар.

Намалелият екипаж беше в рисково положение. Голяма част от храната се беше съсипала, когато трюмовете се наводниха. Болезнените наранявания, намалената и еднообразна диета и тежките задължения по управлението на кораба с твърде малко хора бяха достатъчно деморализиращи. Но освен това те знаеха, че Брашън възнамерява да се изправят повторно в битка срещу Кенит, поради което и не бързаха да се хвърлят към гибелта си. Мореплавателните им умения бяха станали свидливи и небрежни. Ако корабът не плаваше с такава охота, задачата щеше да е безнадеждна.

Клеф се забърза към капитана, сините му очи мижаха срещу дъжда. Като цяло, момчето изглеждаше възстановено от нараняванията си, макар че продължаваше да щади попарената си ръка.

— Сър! Янтар казва, че корабът казва, че трябва да следим за пролука откъм подветрената страна на острова. Отваря се към залив вътре в острова, а в залива има друг остров. От своя страна, на този остров ще има удобно място за пускане на котва откъм подветрената страна. Парагон казва да пуснем котва там.

— Разбирам. А после? — Въпросът беше реторичен; не очакваше Клеф да отговори.

— Той казва, че ако и’аме късмет, старата жена, коят’ живее там, щяла да е все още жива. Трябва да я ’земем като заложница, сър. Тя е ключът към самия Кенит. Той ще даде ’сичко, за да си я върне. Дори Алтея. — Момчето вдиша дълбоко и изтърси: — Тя е майката на Кенит. Така казва корабът.

Брашън вдигна вежда, щом чу това. След малко се съвзе.

— А това е нещо, което е най-добре да запазиш за себе си, момче. Иди кажи на Кипрос да поеме руля за малко. Сам ще чуя всичко, което Янтар има да ми каже.