Зимата на света [bg]

— Горкичкото глупаво момче — проплака Мод.

Задъхана от усилието, Ада попита:

— И какво правим сега?

Карла осъзна, че трябва да се отърват от тялото.

Мод с мъка се изправи на крака. Лявата страна на лицето й се подуваше. — Мили Боже, как боли — рече тя, притискайки ребрата си. Карла предполагаше, че някое е пукнато.

Ада сведе очи към Йоахим и предложи:

— Можем да го скрием на тавана.

— Да. Докато съседите не започнат да се оплакват от миризмата — отвърна Карла.

— Тогава да го заровим в задния двор.

— И какво ще си кажат хората, когато видят как три жени копаят дълга шест стъпки яма в задния двор на берлинска градска къща? Че се надяваме да открием злато ли?

— Можем да копаем през нощта.

— Това по-малко подозрително ли ще изглежда?

Ада се почеса по главата.

— Трябва да отнесем тялото някъде и да го оставим. В някой парк или канал — заяви Карла.

— А как ще го носим? — поинтересува се Ада.

— Не тежи много — печално рече Мод. — Толкова е слаб и жилав. — Проблемът не е в теглото — отговори Карла. — Двете с Ада Можем да го носим. Обаче трябва да го направим някак без да предизвикваме подозрения.

— Де да имахме автомобил — въздъхна Мод.

Карла поклати глава.

— Без друго никой не може да вземе бензин.

Трите жени замълчаха. Навън вече се здрачаваше. Ада извади някаква кърпа и я омота около главата на Йоахим, за да не замърси кръвта му пода. Мод тихо плачеше. Сълзите се търкаляха по изкривеното й от болка лице. На Карла й се щеше да прояви съчувствие, но първо трябваше да реши проблема. — Можем да го сложим в някакъв сандък — предположи тя. — Само ковчегът има подходящ размер — отговори Ада.

— А някаква мебел? Бюфет да речем?

— Много тежко е — каза Ада и се умисли. — Обаче гардеробът от моята стая е по-лек. Карла кимна. „Предполагаше се, че една слугиня не разполага с много тоалети, а и не й трябва масивна махагонова мебелировка“, помисли Карла с леко неудобство. Затова в стаята на Карла имаше тясно и разхлопано чамово гардеробче.

— Хайде да го донесем.

Преди войната Ада живееше в сутерена, но сега там имаше бомбоубежище, и тя се беше преместила на горния етаж. Двете с Карла се качиха. Ада отвори гардеробчето и смъкна всички дрехи. Не бяха много — две униформи, няколко рокли и палто, все овехтели. Положи ги спретнато на единичното легло. Карла наклони гардероба и прецени тежестта му. Беше лек, но неудобен и на двете жени им трябваха няколко минути да го извадят от стаята и да го свалят по стълбите. Най-сетне положиха гардероба с вратите нагоре на пода във фоайето. Карла отвори вратите. Сега гардеробът заприлича на ковчег с капак на панти. Карла се върна в кухнята и се приведе над трупа. Извади фотоапарата и филмчетата от джоба му и ги върна в чекмеджето на шкафа. Карла улови ръцете на Йоахим, а Ада — краката. Вдигнаха го, пренесоха го от кухнята във фоайето и го спуснаха в гардероба. Ада отново омота кърпата около главата му, въпреки че кървенето беше престанало. Трябваше ли да съблекат униформата му? Карла се позачуди. Така щеше да е по-трудно да се идентифицира трупът, обаче на нея щеше да й се наложи да се отърве от две неща, вместо от едно. Реши да не го събличат. Взе чантата. Извади бежовата папка с документа, който стоеше в основата на всички събития от деня, и остави вестника и цигарите. Сложи папката на масата и прибра чантата при трупа. Затвори вратата на гардероба и я заключи, за да не се изтърси тялото. Прибра ключа в джоба на роклята си.