Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Дванадесет за две години? — Атвуд бе изумен.
— Какво толкова трудно има тук? Ако музиката е в самия теб, тя непременно ще се излее навън.
— Но все пак е много за толкова кратко време!
— Количеството няма значение, Атвуд. Никой не се интересува колко концерта си написал — дванадесет или един. От тебе се иска само това: да пишеш музика по вкуса на публиката.
— И въпреки твърдението ви всеки ваш концерт е по-хубав от предходния!
— Всичките си чеда обичам еднакво — изрече с упрек Волфганг.
— Без съмнение, маестро! — възкликна Сторас. — Но всеки път, когато си помисля за до-минорния концерт, казвам си: в сравнение с вас аз съм обикновен дилетант.
— Вие сте оперен композитор, при това добър.
— Може и да съм добър, но не съм Моцарт.
— Мислите ли, че е толкова голямо щастие да бъдеш Моцарт?
За миг настъпи неловко мълчание. Волфганг отиде до високия двоен прозорец на гостната, който гледаше към улицата. Колко радостни надежди лелееше в душата си, когато се преместваше в тази квартира! Но той презираше всяко чувство на самосъжаление — особено когато го изявяваше сам. А и към гостите е несправедливо. Извърна се и пряко сила се усмихна, но Ан забеляза бледността му и опечалените очи.
— Трябва да дойдете в Лондон, там истински ще ви оценят — рече тя.
— И носете със себе си квартетите, посветени на Хайдн — добави Сторас. — В Англия Хайдн е много известен.
— Опитах се да ги пласирам тук на свободна продажба или с абонамент, но и в едното, и в другото не сполучих — каза Волфганг. — Това не е лека музика, те са доста необичайни.
— Квартетите са твърде добри за виенската публика — с внезапен порив заяви Ан. — Трябва ви сериозен импресарио, маестро; човек, който да се грижи за работите ви.
Констанце стана, за да покаже на гостите, че е време да си ходят. Вече не й се искаше да замине за Англия. Сторас каза: репутацията на Моцарт в Англия е равна с тази на Пърсел и Хендел, но в миг я обзе отчаяние. Там тя няма да може да съперничи на Ан. И съвсем не защото примадоната е голяма хубавица; пък и сопраното й, макар да е приятно, съвсем не е нещо изключително; не, въпросът е в друго — Ан е много музикална и в областта на музиката тя и Волфганг ще намерят винаги много общи неща. Ан ще пее ариите, написани от него, а това винаги му действува привличащо. Пък и английски тя, Констанце, няма да научи, докато Волфганг вече свободно владее този език.
Ан долови опасенията на Констанце и това й беше забавно. Всъщност жената на Волфганг е една обикновена домакиня. Но той очевидно изпитва към нея силно физическо влечение; как иначе може да се обясни такава вярност. Не, изглежда съществуват и други причини, реши по-сетне тя. Волфганг има твърде фина природа, за да обича една жена само заради физическата връзка. Трябва да се действува предпазливо. В Лондон Ан ще пее негови творби и тогава много неща могат да се променят.
Погледите на двете жени се срещнаха за миг, без да изразят нещо, а Волфганг стоеше вкаменен, потънал в своите мисли.
Като прочете писмото на сина, в което го молеха да се грижи за Карл Томас през времето, когато Волфганг и Констанце ще бъдат с английските си приятели в Лондон, Леополд разбра: зад това се крие нещо по-голямо от жаждата за нови впечатления. Тонът на писмото беше развълнуван, в него прозираше страстно желание на всяка цена да се извърши тази неразумна постъпка. До Леополд стигнаха слухове за романа на сина му с изпълнителката на ролята на Сузана — толкова време са били заедно на репетициите, че това можеше да се очаква. Леополд написа отговор, обмисляйки грижливо всяка дума — така обмисляше той всеки звук, когато пишеше музика, — но като изпрати писмото, се побоя: няма ли с това да развали окончателно отношенията със сина, и реши да сподели своите съмнения с дъщеря си.
„Волфганг ме моли да поема грижата за детето му — иска тази пролет да направи пътешествие из Германия и после да продължи за Англия, където безспорно има намерение да се пресели. Приятелите на Волфганг са англичани, които се завръщат у дома си; те са го убедили, че в Англия ще преуспее материално, като дава абонаментни концерти и получи поръчка за опера. Най-много се стреми към това госпожа Сторас — несъмнено тя е измислила целия този план и е разпалила апетита му.
Научил, че малкият Леополд живее при мен, Волфганг вероятно си е помислил, че ще ми стигнат силите и за още един внук. Но той забравя: ако здравето ми се влоши, което не е изключено, ти си наблизо, а Англия е на месеци път оттук. Ето защо му отказах и с това постъпих като приятел и баща.