Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Той бе така дълбоко погълнат от работата си, че не подозираше приближаването на лодката е двамата пасажери.
Графът тури инстинктивно ръка върху сабята си и се приготви да го нападне, без да помисли, че съучастниците на бандита могат да се появят и да го обградят.
Той извика силно на зловещия обирач.
Последният, застана срещу противника си, хвана пушката, която се намираше срещу него на няколко крачки в сухия пясък, взе на прицел Марино и стреля.
Куршумът изсвири край главата на Марино, но без да го улучи.
Безразсъдният благородник бе на косъм от смъртта.
Мизерникът се приготви да напълни оръжието си, когато Оргосо, неможещ да овладее гнева си, се спусна насреща му и започна борба с него.
Когато Марино ги достигна, Оргосо вече бе дал заслуженото на подлеца.
Бе успял да забие сабята си в гърдите му.
— Правосъдието е извършено! — извика той, показвайки на Марино бандита, който агонизираше върху пясъка.
Марино коленичи до клетника и констатира, че вече е мъртъв.
После Оргосо предложи да го окачат на стълба, където висеше измамническият фенер.
След няколко минути, трупът се люлееше безжизнен, зловещ, с широко отворени очи, над вълните, които докосваха краката му…
За голямо тяхно учудване, двамата благородници забелязаха, че човекът бе изпълнявал сам зловещата си работа, без да има никакъв съучастник.
Те можаха да се качат успешно в лодката и да се приберат на борда.
След това се заловиха да претърсят гънките на брега, за да открият мистериозния кораб, който бе дал тревожните сигнали.
Намериха най-сетне един кораб заседнал в пустия бряг между скалите.
Те успокоиха нещастния капитан и му казаха, че морето и изхвърлило върху плажа почти всичките му сандъци със стоки, които можеше да си прибере, когато вятърът поутихне.
После те му пожелаха успех и отправиха кораба си към скалистото островче.
24. Вяра до смърт
Едва няколко дни бяха изминали от случката с обирача на корабни останки, когато Горо пристигна в Санта Рока, върху една платноходна лодка.
Стъпил на земята, той заподскача от радост, изпусна силни викове, за голяма изненада на рибарите и лодкарите от острова.
Последните, повечето новодошли, не познаваха Горо. Те мислеха, че имат работа с луд.
Най-сетне неколцина от старите служители на Маринели, любопитни да видят черния посетител, го посрещнаха, после го обсипаха с въпроси за неговото пътуване.
Но той им отговори само това, което му бе изгодно, и тръгна направо за палата, воден от Тонино и Зани, двамата стари верни служители на Маринели.
Щом забеляза господаря си, той се хвърли на колене, щастлив, че може да му засвидетелствува своята радост и уважение.
Маринели също показа искрено вълнение, мислейки за опасностите, които негърът бе срещнал, служейки на неговата благородна кауза.
Той му изрази безпокойството, което бе чувствал за своя роб, когато трябваше да го напусне във Венеция и да го остави сред своите неприятели.
Но негърът отклони похвалата чрез една иронична забележка, която обичаше да прави.
Бе свикнал да се надсмива над страшните сплашвания, които Зиани и дожесата произнасяха срещу него всеки път, когато се появеше във Венеция. Той разказа на господаря си, как бе съумял да използва омразата на дожесата към Мадлена Боргез, как бе приел златото й и после дошъл да докладва всичко на Марино.
Описа му целия ужас на страстта на Катерина, нейното неудържимо желание да притежава Марино, свирепата ревност, която я вълнуваше.
— Дожесата — каза той — изпрати негъра в Рим, с мисия да убие сеньора Мадлена Боргез. Златото му бе дадено предварително. Той обеща. Но не изпълни обещанието си, макар че сеньоритата не заслужава да бъде щадена. Сеньоритата е извършила спрямо благородния сеньор най-низкото престъпление, което ревността й е вдъхнала.
— Говори, говори — прекъсна го Марино развълнуван. — Затвори ли те? Поиска ли да си отмъсти на теб заради Анунциата, Катерина и мен?
Тогава негърът разкри малко по малко какво бе открил за съдбата на Анунциата, за нейното убежище и за нейните страхове.
Той го уведоми за престъпната, продиктувана от безумна ревност постъпка на Мадлена.
Разказа на Маринели, как сеньора Анунциата Фарсети бе хвърлена насилствено в един манастир, после затворена, поставена на скрито място, дотогава, докато сърцето й, отказало се от земния живот, се отвори само за любов към бога.
— Такива са признанията на самата Мадлена! — каза робът, завършвайки важното си разкритие. — Тя съжаляваше за думите си и като че ли искаше да ги вземе назад, да накара да арестуват негъра, но Горо избяга навреме. Изпратените слуги да го преследват се завърнаха разочаровани в палата Боргез. Горо посети манастира, където лежеше бедната сеньора, затворена в една подземна килия, далеч от всяка приятелска душа и всяко утешение. Той й говори, закле й се в своята преданост. Горо, както Анунциата ще бъдат верни на сеньора до смърт. Нека сеньор Маринели отърчи в Рим и проникне доброволно или насила в манастира на кларистките при вратата Анжелика. Там, в ада на това свято място, в една влажна изба, сеньорита линее от скръб и няма друго утешение, освен мисълта за сеньора.