Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Елайда зяпна. Тази жена току-що я беше нарекла по име! И й говореше на „ти“! Но преди да успее да избълва гнева си, последва нещо още по-лошо.
— Мисля, че си изпаднала в голяма беда, Елайда. — Студени очи се взряха в очите на Елайда и вледеняващи думи се заизсипваха гладко от усмихващите се устни на Алвиарин. — Рано или късно Съветът ще научи за погрома, нанесен ни от ал-Тор. Галина, допускам, щеше да задоволи Съвета, но се съмнявам, че Коварла ще им стигне; ще им трябва някоя по-горна, която да заплати. И рано или късно всички ще научим за съдбата на Товейн. Трудно ще ти бъде тогава да задържиш това на раменете си. — Тя се пресегна и заоправя небрежно шарфа на Амирлин на врата на Елайда. — Всъщност разберат ли го, ще бъде невъзможно. Ще бъдеш усмирена, за назидание, точно както ти настоя да стане със Сюан Санче. Но може да се окаже, че още има време да се поправят нещата, ако послушаш своята Пазителка. Трябва ти добър съвет.
Елайда усети, че езикът й се е вкочанил. Заплахата едва ли можеше да се изрече по-ясно.
— Това, което чу тази нощ, е Впечатано в Пламъка — промълви тя все така прегракнало, но разбра, че тези думи са безполезни, още преди да излязат от устата й.
— Ако смяташ да отхвърлиш съвета ми… — Алвиарин замълча и се обърна към вратата.
— Почакай! — Елайда преглътна. Лишена от шарфа. Усмирена. Ужас! — Какво… — Трябваше да престане да преглъща. — Какъв съвет ми предлага моята Пазителка?
Алвиарин въздъхна и отново пристъпи към нея. Всъщност — по-близо този път. Твърде близо за всяка жена, застанала пред Амирлин; полите им почти се докосваха.
— Първо, боя се, че трябва да изоставиш Товейн, все едно какво ги чака, поне засега. А също и Галина и всички, които са пленени, било от айилките, или от Аша’ман. Всеки опит за спасяването им в момента само ще разкрие поражението.
Елайда бавно кимна.
— Да. Това го разбирам. — Не можеше да отклони ужасените си очи от настойчивия поглед на Алвиарин. Трябваше да има някакъв изход! Всичко това просто бе невъзможно!
— И мисля също така, че моментът е подходящ да преоцениш решението си за Гвардията на Кулата. Не мислиш ли в края на краищата, че трябва да бъде увеличена?
— Аз… може би ще намеря начин да го оправя. — Светлина, трябваше да помисли!
— Дотук добре — измърмори Алвиарин и Елайда почервеня в безсилен гняв. — Утре ще претърсиш лично покоите на Джосайн и Аделорна.
— Но защо, в името на Светлината, трябва да…
Алвиарин отново подръпна шарфа й, този път грубо, сякаш искаше да й го свали или да я удуши.
— Изглежда, Джосайн е намерила ангреал преди няколко години и така и не го е върнала. А Аделорна е направила нещо още по-лошо, боя се. Тя е взела ангреал от едно от хранилищата без разрешение. След като ги намериш, веднага ще обявиш наказанието им. Нещо много сурово. И в същото време ще изтъкнеш Дорайз, Киоши и Фарелиен като пример в съблюдаването на закона. Ще ги възнаградиш с нещо; по един хубав кон, мисля, че ще е достатъчно.
За миг Елайда се зачуди дали очите й няма да изхвърчат от орбитите си.
— Защо? — От време на време по някоя Сестра задържаше някой ангреал за себе си в нарушение на закона, но наказанието рядко биваше по-сурово от едно плесване през ръцете. Изкушението беше познато на всяка Сестра. А останалите! Резултатът щеше да е очевиден. Всяка щеше да повярва, че Дорайз, Киоши и Фарелиен са издали другите две. Джосайн и Аделорна бяха Зелени, другите три — съответно Кафява, Сива и Жълта. Зелената Аджа щеше да побеснее. Можеше дори да решат да се нахвърлят върху трите, което щеше да предизвика техните Аджи и… — Защо искаш да направя всичко това, Алвиарин?
— Елайда, за теб би трябвало да е достатъчно, че това е моят съвет. — Насмешливият сладникав лед в думите й изведнъж се превърна в хладна стомана. — Искам да чуя, че потвърждаваш, че ще направиш каквото ти се казва. Иначе за мен няма никакъв смисъл да се мъча да съхраня шарфа на врата ти. Кажи го!
— Ще… — Елайда се опита да извърне поглед. О, Светлина, трябваше да помисли! Коремът й се беше стегнал на възел. — Ще направя… каквото… ми се казва.
Алвиарин се усмихна с ледената си усмивка.
— Видя ли, че не боли толкова. — Изведнъж тя отстъпи крачка назад и приклекна в сдържан реверанс. — С твое позволение, ще се оттегля да те оставя да поспиш, колкото е останало от нощта. Чака те ранно утро, в което да издадеш заповеди за върховния лорд-капитан Чубаин и да претърсиш покоите. Трябва да решиш също така кога Кулата да бъде уведомена за Аша’ман. — Тонът й недвусмислено даваше да се разбере, че всъщност ще го реши тя. — И може би трябва да започнем да обмисляме следващия си ход срещу ал-Тор. Вече е време Кулата да го призове открито да коленичи, не мислиш ли? Желая ти лека нощ, Елайда.