Нож от блянове

— Най-добрите, които може да се намерят — отвърна Талманес. — Бандата вече си има свой картограф. Майстор Ройдел вече има добри карти за всичко от Аритския океан до Гръбнака на света, а откакто прехвърлихме Дамонас, с помощниците му правят нови карти на местността, през която преминахме. Дори нахвърлиха карта на Източна Алтара с онова, което научихме за сеанчанците. Повечето от лагерите са временни обаче. Войници, тръгнали нанякъде.

Селусия помръдна в седлото си, а Тюон й подаде сигнал ТЪРПЕНИЕ, в строго заповедна форма — команда. Запази лицето си спокойно, но отвътре й кипеше. Знанието къде спират войници можеше да подскаже къде отиват. Трябваше да измисли как да се изгори тази карта. Беше толкова важно, колкото да сложи ръка на онези ръчки на арбалет.

— Искам и аз да поговоря с майстор Ройдел — каза Играчката.

Приближиха се войници да поемат конете и за миг като че ли настъпи суматоха. Един с окапали зъби пое юздите на Акеин и Тюон му даде изрични указания как точно да се погрижи за кобилата. Той й отвърна с поклон и я изгледа кисело. Простосмъртните по тези земи като че ли си вярваха, че са равни на всички други. Селусия даде същите указания на дългурестия младеж, който пое Розичка — Тюон смяташе, че името е подходящо за кон на слугиня. Младежът се вторачи в деколтето й и Селусия го зашлеви. Силно. Той само се ухили и отведе дорестата кобила, като си потриваше бузата. Тюон въздъхна. Селусия нямаше проблем, но за нея да зашлеви простосмъртен означаваше да сведе очи за месеци.

Много скоро обаче вече седеше на сгъваемо столче със Селусия зад гърба й, а дебелакът Лопин им поднесе калаени чаши, пълни с черен чай, и съвсем изискано се поклони, както на нея, тъй и на Селусия. Не достатъчно дълбоко, но все пак се постара тоя плешивец. Чаят му беше подсладен съвършено, но пък той вече им беше поднасял достатъчно и знаеше как й харесва. Хората наоколо се бяха оживили. Талманес се прегърна със сивокосия Нерим, който явно беше неговият слуга и много се радваше, че пак са се събрали. Най-малкото обикновено скръбната физиономия на мършавия мъж за миг се озари от усмивка. Тези неща беше редно да стават насаме. Лейлвин и Домон оставиха господин Чарин да отведе Олвер, за да му покаже лагера, с Джюйлин и Тера — Том и Алудра също, колкото да се поразтъпчат — след което най-преднамерено седнаха на столчета много близо до нея. Селусия лекичко изръмжа, но Тюон преглътна провокацията и махна на госпожа Анан също да придърпа столчето си до нея. Рано или късно предателите щяха да бъдат наказани, както и крадецът, собствеността щеше да се върне на законните собственици, а марат-дамане да бъдат окаишени. Но тези неща засега трябваше да изчакат, заради по-важното.