Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру усети как стаята бавно се завърта. Не знаеше доколко това се дължи на коняка, на дългите часове гняв или на отношенията му с това странно, понякога неразбираемо момиче.
— Карли — бавно каза той. — Знам, че баща ти имаше планове за нас.
Той сведе очи.
— И да ти кажа истината, когато за пръв път дойдох тук, бях решил да те ухажвам и да спечеля одобрението му, без да се интересувам какво чувстваш и мислиш ти.
Замълча за момент, после добави:
— Не знам дали мога да ти обясня всичко, но постепенно започнах да те… ценя. Мисля, че… приятно ми е, когато съм с теб. Имам известни задължения към баща ти, но чувствата ми към теб са нещо повече от това.
Тя го погледна за момент, после каза:
— Не ме лъжи, Рупърт.
— Нямам такова намерение. — Ръцете му още бяха на кръста й. — Наистина така го чувствам, Карли. Нека да го докажа.
Тя го гледаше мълчаливо. Секундите минаваха, после минутите. Тя се взираше дълбоко в очите му. Накрая хвана ръката му и каза:
— Ела с мен.
Поведе го по стълбите към стаята си. Влязоха. Тя затвори вратата, сложи ръце на гърдите му и леко го тласна към леглото. Той седна. После Карли бързо развърза колана на роклята си и тя се свлече на земята. Застана пред него гола на светлината на свещта, поставена на нощното шкафче. Гърдите й бяха млади и твърди, кръстът й бе широчък, също както бедрата й. В лицето й нямаше нищо красиво, с изключение на очите, които блестяха в трептящата светлина.
— Това съм аз — каза тя с глас, пълен с вълнение. — Съвсем обикновена съм. И дебела. И вече нямам богат баща. Можеш ли да ме обичаш такава?
Очите на Ру се насълзиха. Той стана и я прегърна. Преглътна с мъка, но се опита да говори със спокоен глас.
— Никой не е заявявал, че съм любимец на дамите. — Една сълза се търкулна по бузата му й той продължи: — Свикнал съм да казват, че лицето ми било като на плъх или дори по-лоши неща. Външният вид не е всичко.
Тя сложи глава на гърдите му и каза:
— Остани.
По-късно Ру лежеше и се взираше в мрака. Карли спеше в ръцете му. Бяха се любили неловко и трескаво, с чувство, което бе повече молба за приемане, отколкото нещо, дадено даром. Карли нямаше умения, а Ру се бе насилил да бъде по-внимателен, отколкото бе искал.
В един момент си бе обещал да се ожени за нея, а сега вече знаеше, че е длъжен да го направи, когато свърши траурът. Но в мрака умът му отново се върна към гневните планове, които бе обмислял с Дънкан и Луис. Не бе казал на Карли какво му бе прошушнал баща й преди да умре.
Едно име. „Джейкъби“.
10.
Кроежи
Ру вдигна ръка и каза:
— Има три неща, които трябва да обсъдя с вас.
Карли му бе разрешила да ползва столовата за срещи с Дънкан и Луис. Дори успя да скрие разочарованието си, когато я помоли да ги остави сами.
Луис погледна Дънкан, който вдигна рамене, за да покаже, че няма представа какво има предвид Ру.
— Тук сме, а не в склада, защото искам да съм сигурен, че никой няма да ни подслуша.
— Подозираш някого от работниците ли? — попита Луис.
Ру поклати глава.
— Не, но колкото по-малко хора знаят за плана ни, толкова по-малка е възможността враговете ни да ни разкрият.
— Враговете ли? — каза Дънкан. — С кого сме във война сега?
— Има един боклук, наречен Тим Джейкъби — каза Ру. — Той е убил Хелмут.
— Джейкъби? — попита Луис.
— Синът на един търговец, Фредерик Джейкъби — каза Дънкан. — От фирмата „Джейкъби и синове“.
— Не съм чувал за тях — поклати глава Луис.
— Прекарай няколко месеца като превозваш товари и ще чуеш — каза Ру. — Те не само са ни най-големите съперници, но са и влиятелни.
Ру се облегна в стола си и лицето му придоби озадачен вид.
— Хелмут ми каза, че Джейкъби е ограбил стоката му.
— Не може ли да съобщим това на Градската стража? — попита Луис.
— Какво точно ще кажем? — попита Дънкан. — Нямаме никакви доказателства.
— Имаме думите на един умиращ — каза Луис.
Дънкан поклати глава.
— Това можеше да стане, ако Ру беше благородник или нещо подобно, но след като никой важен човек не е чул тези думи — жрец или някой от Градската стража, думата на Ру е заложена срещу тази на Джейкъби.
— А баща му има много добри връзки — добави Ру. — Работят с някои от най-големите търговски сдружения в Западните владения и ако кажа нещо такова, ще започнат да твърдят, че лъжа, за да навредя на бизнеса им.
— Винаги е така с властимащите — каза Луис. — Могат да правят това, което другите не могат.
— Почти съм решил да направя едно посещение на Тим Джейкъби тази нощ — каза Ру.