Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Винаги можеш да го направиш. — Луис повдигна рамене и се наведе напред. Сакатата му ръка лежеше неподвижно на масата пред него и той посочи младежа с левия си показалец. — Но първо се запитай: какво ще те предпази да не те качат на бесилката?
— Трябва да направя нещо.
— Времето ще ни поднесе различни възможности за отмъщение — каза Луис. После помълча и добави: — Казваш „Джейкъби и синове“. Има ли и брат?
— Да. Тим е по-големият — каза Дънкан. — Другият — Рандолф, е свестен, поне така казват, но и той е напълно предан на семейството.
— В Родез — намеси се отново Луис, — когато един мъж навреди на друг, се бием на дуел. Но когато едно семейство причини беда на друго, започваме война. Може да е тиха война, която продължава поколения, но в крайна сметка едната от фамилиите бива ликвидирана напълно.
— Опитвам се да запазя бизнеса си, Луис — каза Ру. — Воденето на една война е скъпо нещо.
— Тя е започнала. — Луис повдигна рамене. — И няма да спре, докато не победиш или не загубиш, но никой не казва, че следващата битка е тази нощ. Чакай своето време. Набирай сили. Отслаби позициите на неприятеля си. И когато ти се открие възможност, възползвай се от момента. — Той стисна здравата си ръка в юмрук. — Знаеш поговорката, че отмъщението е блюдо, което се сервира студено. Не е така — никога не бива да губиш огъня на гнева, който те тласка към мъст.
Той погледна Ру в очите.
— Прошката се цени в храмовете. Но ако държиш много на такава ценност, изследвай внимателно врага си. — Потупа се с пръст по главата. — Мисли. Мисли за това, което го мотивира, за силата и слабостите му. Пази жаравата гореща, но планирай хладнокръвно. И когато му дойде времето, излей огъня и се наслади на отмъщението.
Ру издиша шумно, като че ли искаше да изкара яда си.
— Добре. Ще чакаме. Но нека първо пуснем слухове между работниците, че „Джейкъби и синове“ ще ни стават съдружници.
— Добре. Има ли нещо друго? — попита Дънкан. — Трябва да посетя една дама…
Той се ухили.
— Хелмут водеше деловите ни книги и отчетите — каза Ру. — Имам представа от тези неща, но не съм специалист. Дали някой от вас може да ги поеме?
Луис поклати глава, а Дънкан се засмя.
— Никога не ме е бивало по сметките. Знаеш това.
— Тогава трябва да наемем някого.
— Кого? — попита Дънкан.
— Не знам — каза Ру. — Може би Язон от „Барет“. Маккелър често го караше да прави списъци на инвентара. Язон помни всякакви подробности. Ще го попитам. Той е амбициозен. Може би ще поиска да работи за нас.
— А ще можем ли да му плащаме? — попита Дънкан и се засмя.
— Имаме договор с двореца — каза Ру. — Ще помоля дьо Лунвил да ни осигурява парите навреме и ще се оправим.
— Какво е третото нещо? — попита Луис.
Изведнъж изражението на Ру от загрижено стана самодоволно.
— Ще се женя.
— Моите поздравления — каза Луис.
— За Карли, нали? — попита Дънкан.
— Че за коя друга? — отвърна младежът.
— Кога? — полюбопитства братовчед му.
— Следващият шестък. Каня ви.
— Благодаря — каза Дънкан и стана. — Свършихме, нали?
— Да. Можеш да тръгваш — каза Ру, малко разочарован от липсата на ентусиазъм у братовчед си.
— Тежка отговорност поемаш, Ру — каза Луис, след като Дънкан излезе.
— Какво искаш да кажеш?
— Всъщност не е моя работа, но…
— Какво имаш предвид? — настоя младежът.
Луис замълча за момент, после каза:
— Изглежда, харесваш момичето. Но… дали не се жениш само защото чувстваш, че някой ще трябва да се грижи за нея и това си само ти?
Ру понечи да отрече, после откри, че не може.
— Не знам. Харесвам я, а и една съпруга… е, тя си е съпруга, нали? Имам нужда от жена и деца.
— Както кажеш. — Луис го погледна за момент в лицето. — Ще отида в канцеларията и ще съобщя на хората, че следващия шестък ще има сватба.
— Утре ще кажа на Ерик и Джедоу — каза Ру. — Може би и капитанът ще дойде, ако е още в града.
Луис кимна, изправи се и докато минаваше покрай стола на Ру, спря и постави ръка на рамото на младия мъж.
— Желая ти щастие, приятелю. Наистина.
— Благодаря — каза Ру и Луис си тръгна.
Миг по-късно Карли влезе в стаята.
— Чух, че си тръгнаха.
— Казах им, че ще се оженим в шестък — каза Ру.
— Сигурен ли си? — попита Карли и седна на стола, на който допреди малко бе седял Дънкан.
— Разбира се, че съм сигурен. — Ру се помъчи да се усмихне и потупа ръката й. Но в сърцето си не чувстваше нищо освен това, че се посвещава на тази къща и че се впуска да преследва това, което е ценно за него.
— Разбира се, че съм сигурен — повтори той.
Погледна към завесата на прозореца, като че ли се опитваше да види през нея, и в съзнанието му се появи бледият образ на Хелмут на смъртното легло. Кожата му беше бяла като кост, същият цвят като на топа коприна, който Ру бе откраднал — а той знаеше, че нишка от този топ водеше към Хелмут. Смъртта на бащата на Карли отчасти се дължеше и на него. Ру потупа ръката й и разбра, че дори и да я мразеше, пак щеше да се ожени за нея, за да поправи злото, което й бе сторил.