Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Синко, ти научил ли си някакъв занаят, от който да вадиш хляб за себе си и за майка си?
Засрамил се Аля ад-Дин, забил поглед в земята, а майка му рекла:
— Какъв ти занаят! Нищо не умее да прави! Знае само по цял ден да скита с уличните хлапетии! Баща му, бедният, умря, защото се поболя от мъка заради него! Искаше на шиваческия занаят да го изучи, но уви. А аз сега ден и нощ преда памук, за да спечеля за две питки хляб, с които да не умрем от глад! Нямам вече сили, едва свързвам двата края! На мен самата ми трябва някой, който да ме изхранва! Синът ми голям мъж стана вече, а…
Магрибинецът се обърнал към Аля ад-Дин и му се скарал:
— Защо, племеннико, само с бели се занимаваш? Така не бива! Ти си син на добри хора! Засрами се, че майка ти, вдовица, се мъчи да те изхрани, а ти — вече мъж — безделничиш! Трябва да научиш занаят, да вадиш хляб и за себе си, и за майка си! Ако не ти е харесало шивачеството, избери си занаят по душа и веднага ще те пратя за калфа при майстор да се изучиш, да имаш поминък! Ще ти помогна с всичко, което мога! — но магрибинецът забелязал, че разговорът е неприятен за Аля ад-Дин и момъкът не желае да се учи на занаят, защото бил свикнал да си стои без работа. Тогава рекъл: — Племеннико, ако пък не искаш да учиш занаят, ще ти отворя дюкян и ще го напълня с най-скъпи и отбрани платове! Ще въртиш търговия и ще станеш търговец, известен в града!
При това обещание Аля ад-Дин се зарадвал, тъй като бил убеден, че търговците винаги ходят в чисти богати дрехи и че всички те са големи хора. Засмял се и закимал, за да покаже, че е съгласен. Магрибинецът разбрал, че на момчето му се ще да стане търговец, и казал:
— Добре, утре ще те заведа на пазара, ще ти ушия там богата дреха, после ще потърся някой дюкян, ще подредя в него всякакви богати платове, пък ти сетне ще си въртиш алъш-вериша!
Майката на Аля ад-Дин, която все още се съмнявала в него, твърдо решила, че този мъж наистина трябва да е брат на мъжа й, защото било невъзможно чужд човек да направи такава добрина за сина й! Започнала да съветва момчето да изхвърли от главата си всякакви глупости, да слуша чичо си, защото той е все едно баща му, и че вече трябва да навакса времето, загубено в лудории! Тя поднесла вечерята, седнали на трапезата и яли до насита.
Цяла нощ Аля ад-Дин не спал. Когато забелязал, че нощта е преполовила, магрибинецът станал и си тръгнал, като обещал, че на сутринта ще дойде да го вземе.
На заранта наистина се върнал. Почукал на портата, майката на момъка му отворила, а той поискал Аля ад-Дин да тръгне с него. Момъкът се облякъл по-бързо от мълния и излязъл. Магрибинецът го повел из пазара. Влязъл в дюкяна на един известен търговец и пожелал да облече момчето в нови дрехи. Търговецът донесъл разкошни богати дрехи. Момъкът си избрал пищна дреха по свой вкус, а магрибинецът я платил. После отишли в хамама, заедно се къпали и обливали с благовония, пили шербет, Аля ад-Дин облякъл новата си дреха и място не можел да си намери от радост. Магрибинецът го повел из пазара и му показал как се прави алъш-вериш…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ДВАНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че магрибинецът повел Аля ад-Дин из града, показал му градските джамии, хановете и странноприемниците, след това посетили един известен готвач, който им приготвил разкошен обяд върху сребърен поднос, те обядвали и дори пийнали. После му показал местата за разходки, забавления и игри, показал му двореца на султана, влязъл в някакъв хан за чужденци и му показал стаята, в която живеел. Поканил няколко търговци негови съседи, сложил им трапеза с ястия и им разказал, че това момче е син на брат му. Когато всички хапнали, пийнали и се наситили, отвел Аля ад-Дин обратно в дома му. Когато майка му го видяла в такива дрехи — а в тях той бил като царски син, — едва не полетяла от радост и започнала да благодари:
— Девере, за бога, не знам как да ти благодаря за твоята щедрост!
— Снахо! — отговорил магрибинецът. — Никакви благодеяния аз не съм правил! Аля ад-Дин е син на брата ми — значи е и мой син!
— Моля Аллаха да удължи живота ти, за да бъдеш покровител на това момче и той винаги да ти се подчинява!
— Не мисли за това, снахо! — рекъл магрибинецът. — Аля ад-Дин е мъж умен и скоро ще ти е отмяна. Сигурен съм, че ще стане най-известният търговец в този град! Мъчно ми е, че утре е петък и не мога да му отворя дюкян24, но в събота, ако Аллах е пожелал, ще го сторя! Утре пак ще дойда при вас, ще го изведа да му покажа градините извън града — сигурно още не ги е виждал! Утре там ще са всички търговци, ще ми се той да се запознае с тях, пък и те да го познават!
24
Петък е почивен ден в ислямския свят — бел.прев.