Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Земята наблизо изтътна и се разтърси. Във въздуха се разхвърча пръст. Авиенда се присви още по-ниско и забърза.
По-напред десетина сисвай’айман щурмуваха позицията на две червени була, и двамата преливащи. Червените була взривиха пръстта под атакуващите и се разхвърчаха тела.
Авиенда разбираше защо айилците продължават неумолимо напред. Тези червени була бяха оскърбление, грях. Дори сеанчанците, които дръзваха да взимат Мъдри в плен, не бяха толкова отвратителни. Сянката по някакъв начин беше пленила най-храбрите айилци и ги беше превърнала в тези… тези _същества_.
Удари бързо, като изтегли сила през ангреала и кръга, запреде две огнени вълни и ги хвърли по червените була. Мигновено започна нови сплитове, взриви земята под двамата преливащи и подхвана трети. Удари с огън червените була, докато залитаха. Единият отскочи встрани, а изригналата пръст събори втория.
Авиенда удари бягащия с копия от огън. След това порази двете тела с нов взрив на сила, просто за да е сигурна. Тези мъже вече не се придържаха към джи-е-тох. Вече не бяха живи. Бяха бурени, които трябваше да се изтръгнат.
Продължи напред, за да провери сисвай’айман. Осем от тях все още бяха живи, трима ранени. Авиенда не беше особено добра с Цяра, но успя да спаси живота на един, като спря кървенето на раната в гърлото му. Оцелелите събраха ранените и се оттеглиха към лагера.
Авиенда се изправи над двата трупа. Реши да не ги поглежда отблизо. Това, че беше видяла познат, бе достатъчно неприятно. Тези…
Един от изворите й на сила изчезна и тя потрепери. Още един угасна и Авиенда изпъшка.
Мигновено освободи кръга и се втурна обратно натам, където бе оставила жените. Блясъци и взривове наоколо я разтърсиха. Авиенда се вкопчи в Единствената сила, но собствената й мощ бе отчайващо малка в сравнение с това, което бе използвала.
Олюля се и спря пред тлеещите трупове на Кируна и Фелдрин. Грозната жена, която беше видяла преди - онази, за която ставаше все по-уверена, че е някоя от Отстъпниците - стоеше зад тях и й се усмихваше, отпуснала ръка на рамото на Сарийн. Крехката Бяла сестра бе извърнала глава към Отстъпницата и размътените й очи я гледаха с обожание. Стражникът на Сарийн лежеше в краката й.
Двете изчезнаха, завъртайки се около себе си - Пътуване без помощта на портал. Авиенда падна на колене до мъртвите. Деймир Флин наблизо простена и се опита да се измъкне от затрупалата го пръст. Лявата му ръка бе изчезнала, изгорена от рамото.
Авиенда изруга и направи каквото й бе по силите, за да го Изцери, но той изгуби свяст.
Изведнъж се почувства изцедена докрай и много, _много_ сама.
Глава 35
Заучена усмивка
Липсваше му Вятър. Бела - здравата рунтава кобила, която яздеше сега - всъщност не беше лоша. Знаеше го, защото непрекъснато я ръгаше с пети да върви по-бързо, но тя продължаваше да се тътри зад другите коне. Нищо не можеше да я накара да тръгне по-бързо. Олвер искаше да препуска като буря. Вместо това се мъкнеше като дебел дънер в мудна река.
Избърса чело. Погибелта беше доста страшна и другите - повечето от тях дори нямаха коне - вървяха все едно всяка стъпка можеше да привлече хиляди тролоци. И всички говореха с приглушени гласове и поглеждаха с подозрение към склоновете на хълмовете.
Подминаха няколко изсъхнали дървета с мъзга, стичаща се от зейналите рани по кората. Дървесният сок изглеждаше прекалено червен. Почти като кръв. Един от коларите в кервана се наведе да огледа.
От клоните горе изплющяха лози - лози, които изглеждаха кафяви и мъртви, но се движеха като змии. Преди Олвер да успее да изкрещи, коларят вече висеше мъртъв на клоните.
Цялата колона замръзна от ужас. Дървото буквално _издърпа_ мъртвия в себе си през цепнатина в кората. Смля го. Може би мъзгата _наистина_ беше кръв.
Олвер гледаше с ужас.
- Спокойно - заговори лейди Файле, но гласът й все пак леко трепереше. - Казах ви: не се приближавайте до растения! Не пипайте нищо.
Продължиха смълчани напред. Сандип, който яздеше до Олвер, замърмори:
- Това е петнайсетият. Петнайсет мъже мъртви за няколко дни. Светлина! Изобщо няма да преживеем това!
Да бяха поне тролоци! Олвер не можеше да се бие с дървета и насекоми. Кой можеше? Но виж, с тролоци щеше да може. Имаше си нож и се беше понаучил как да го използва от Харнан и Силвик. Още не беше порасъл висок, но предполагаше, че тролоците ще го подценяват тъкмо заради това. Можеше да се хвърля ниско и да ги посича в чатала преди да са разбрали какво става.