Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Том не отговори веднага.
— Просто нещо ме привлича в тези места — каза той накрая. — Това е същият път, по който пътувахме онази нощ.
— Да даде бог всичко да тръгне занапред като по вода — рече майката. — Никак не искам да си спомням за нощ като нея.
— И аз също.
Слънцето изгря и голямата сянка на камиона затича по пътя, трептейки върху коловете на оградите. Джоудови минаха край новопостроения Хувървил.
— Вижте — рече Том. — Тук пак има лагер. Сякаш нищо не се е случило.
Лошото разположение на духа лека-полека напусна Ал.
— Един човек ми каза — заговори той, — че някъде по петнайсет-двайсет пъти изгаряли един и същ лагер. А хората поседят сред върбите, после се върнат на старото място и отново си струпат криво-ляво колиба. Като торбести плъхове. И тъй били свикнали с това, че почти не ги тревожело. Също като лошото време.
— Да, за мен онази нощ беше наистина като лошо време — каза Том. Те пътуваха по широкото шосе. Слънцето грееше, но ги побиваха тръпки. — Сутрин вече е студеничко — продължи той. — Скоро ще дойде зима. Няма да е зле да изкараме малко пари дотогава. Няма да бъде приятно в палатка през зимата.
Майката въздъхна и вдигна глава.
— Том — рече тя, — до зимата трябва да си намерим жилище. Искаме, не искаме — трябва. Рути още се държи, ала Уинфийлд е съвсем слабичък. Ще почнат дъждове, трябва да се настаним, както му е редът, в къща. Тук казват, че валяло като из ведро.
— Ще потърсим и къщичка, майко. Не се безпокой. Ще си имаме къщичка.
— Не искам много — само покрив над главата и под, та децата да не спят на голата земя.
— Ще се опитаме, майко.
— Не искам още отсега да те тревожа за това.
— Ще се опитаме, майко.
— Понякога ме хваща страх — продължи тя. — Губя всичкия си кураж.
— Не съм виждал досега някога да си го загубила.
— Не, случва се… нощем.
В предната част на камиона се раздаде остър, съскащ звук. Том здраво сграбчи волана и натисна с все сила спирачния лост. Камионът спря. Том въздъхна.
— Край! — Той се отпусна назад на седалката. Ал изскочи от кабината и се затича към предното дясно колело.
— Пирон! Грамаден пирон! — извика той.
— Имаме ли лепенки?
— Не — каза Ал. — Нито една. Гума имаме, но лепилото почти се е свършило.
Том погледна майка си и тъжно се усмихна.
— Не биваше да говориш за твоя долар. Щяхме някак да се справим и без него. — Той излезе от кабината и се приближи до спуканата гума.
Ал посочи дългия гвоздей, който стърчеше от гумата.
— Виждаш ли?
— Един-единствен пирон да има по целия път, точно на него ще попаднем.
— Лоша ли е работата? — попита майката.
— Не, не много, но без поправка няма да мине.
Тези, които седяха горе, слязоха от камиона.
— Пирон ли? — попита бащата, като видя спуканата гума, и млъкна.
Том помоли майка си да се помести и измъкна изпод седалката една тенекиена кутия с гума за лепенки. Той разгъна гумата, извади тубата лепило и внимателно я натисна.
— Засъхнало е — рече той. — Но може все пак да стигне. Ал, подложи нещо зад задните колела. Ще поставим крика.
Том и Ал заработиха дружно. Те сложиха камъни зад задните колела, вдигнаха предната ос с крика и като освободиха дясното колело, свалиха външната му гума. После, намерили пробитото място, натопиха един парцал в бензин и натъркаха с него околовръст. Ал опъна вътрешната гума на коленете си, а Том разкъса тубата на две и с джобно ножче сложи върху гумата тънък слой лепило. Той грижливо натърка краищата на дупката.
— Сега да позасъхне, а през това време ще изрежа лепенката. — Той подстрига и оглади краищата на парчето синя гума. Ал отново опъна вътрешната гума и Том внимателно наложи лепенката. — Така. Сега я сложи на стъпалото, да я залепим. — Той внимателно удари няколко пъти с юмрук, после опъна гумата, гледайки лепенката. — Добре. Ще хване. Слагай я на джантата да я напомпаме. Майко, изглежда, ще си запазиш долара.
Ал каза:
— Лошо е без запас. Трябва да имаме запас, Том — гума с джанта, напомпана и готова за слагане. Тогава и нощем няма да се страхуваме от пирони.
— Ако имахме пари за резервна гума, щяхме да купим с тях кафе и месо — рече Том.
Редките в този час коли бързо се носеха по шосето, слънцето почна да грее по-силно. От югозапад духаше лек, като въздишка, ветрец, а планините от двете страни на обширната долина се губеха в теменужено-матова омара.