Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Под навеса всички лениво се размърдаха, отметнаха завивките. Сънените очи примигваха с премрежен поглед на светлината. Майката навлече роклята върху ризата, с която спеше.
— Няма кафе — рече тя. — Останаха само няколко питки. Ще похапнем по пътя. Хайде, ставайте, трябва да товарим багажа. Само че по-тихо, да не събудите съседите.
Минаха още няколко минути, докато те се разсънят напълно.
— Никъде няма да ходите — предупреди майката Рути и Уинфийлд. Всички се облякоха. Мъжете развалиха палатката и натовариха багажа. — По-хубаво натъкмявайте нещата, да е по-равно — каза майката.
Те сложиха върху багажа дюшека и прехвърлиха брезента през подпората.
— Готово, майко — каза Том. — Свършихме.
Майката държеше в ръката си чиния студени питки.
— Добре. Вземете си по една. Това е последното, което имаме.
Рути и Уинфийлд грабнаха дажбата си и се качиха в камиона. Те се завиха с одеяла и заспаха, без да изпускат из ръце студените, твърди питки. Том седна в кабината, натисна стартера. Моторът кихна и замълча.
— Дяволите да те вземат, Ал! — извика Том. — Оставил си батерията да се изтощи съвсем.
Ал кипна:
— А как ще я заредиш, нали за това трябва електролит? — И Том изведнъж се закиска.
— Не знам това, знам само, че си виновен — ти и никой друг. Трябва да запалим мотора с манивелата.
— Не, вината не е моя!
Том скочи на земята и измъкна манивелата изпод седалката.
— Е, тогава е моя — отговори той.
— Дай я тук. — Ал хвана манивелата. — Намали аванса, иначе тя ще ми откъсне ръцете.
— Добре. Почвай.
Ал въртеше отчаяно. Моторът кашляше, съскаше, бучеше. Том внимателно го захранваше. Той увеличи аванса и намали захранването.
Майката седна до него.
— Така ще събудим целия лагер — рече тя.
— Нищо, пак ще заспят.
Ал влезе в кабината от другата страна.
— Татко и чичо Джон се настаниха горе — каза той. — Искат още да поспят.
Камионът се приближи до главния вход. Пазачът излезе от канцеларията и освети камиона с фенер.
— Чакайте малко — рече той.
— А защо?
— Отивате ли си?
— Да.
— Трябва да ви отпишем.
— Отписвайте ни.
— Къде ще отидете?
— Далеч на север.
— На добър път — каза пазачът.
— Благодарим. Всичко хубаво.
Камионът предпазливо премина насипа и излезе на шосето. Том караше по същия път, по който бяха пристигнали в лагера — покрай Уийдпач на запад по шосе номер 99, после на север по широкото бетонно шосе, водещо за Бейкърсфийлд. Когато наближиха покрайнините на града, беше вече светло.
Том каза:
— Накъдето се обърнеш, все ресторанти! И във всеки — кафе. Ей този е отворен през цялата нощ. Басирам се, че кафето им е по цяла кофа, и то горещо — мечта!
— Млъкни — рече Ал.
Том се усмихна, обръщайки се към него.
— Пък ти кога дойде в лагера, кога си намери момиче.
— Че какво от това?
— Майко, виж го какъв е лош. Днес не бива да се шегуваме с него.
Ал ядосано рече:
— Скоро ще се махна от вас. Сам, без семейството, е къде по-леко.
Том отговори:
— След девет месеца и ти ще имаш семейство. Всичко видях.
— Да не си побъркан — каза Ал. — Ще постъпя в някой гараж и ще се храня в ресторант.
— А след девет месеца ще имаш жена и дете.
— Не, няма да имам.
Том рече:
— Много хитър си станал, Ал. Гледай само да не ти платят за дяволъка някой път.
— Кой ще ми плати?
— Все ще се намери някой — каза Том.
— Въобразяваш си, защото ти…
— Стига, стига, Ал — прекъсна го майка му.
— Аз почнах пръв — рече Том. — Искаше ми се да го поядосвам. Пък ти не се сърди, Ал. Не знаех, че толкова много обичаш това момиче.
— Няма такова момиче, в което да се влюбя.
— Е, добре, щом казваш тъй — тъй е. Няма да спорим.
Камионът навлезе в града.
— Брей, колко павилиони за закуска — и все топли кренвирши поднасят — въздъхна Том.
Майката каза:
— Том! Скътах си един долар. Много ли ти се иска да пийнеш кафе? Ето, вземи.
— Не, майко. Просто се шегувам.
— Вземи, щом толкова ти се иска.
— Не, няма да взема.
Ал рече:
— Тогава какво току приказваш: кафе, кафе!