Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Уреждам бягството ни, естествено.
Потропа на вратата и повика пазачите с меден гласец. Те не отговориха, но тя продължи да тропа и накрая някой отключи и вратата се открехна. През пролуката предпазливо надникна млад войник — беше дори по-млад от нея и това направи усмивката й още по-захаросана.
— Много се извинявам, но е крайно важно да говоря с полковника. Имам информация за графинята. Информацията, която тя изгаря от желание да получи.
Войникът не помръдна. Разбираше ли я изобщо? Усмивката й стана по-настоятелна и тя се наведе напред и заговори по-високо:
— Трябва да говоря с полковника! Веднага!
Войникът погледна другарите си, явно се колебаеше. Госпожица Темпъл се провикна с цяло гърло:
— Полковник Аспиш! Имам важна информация за вас! Ако графинята не я получи, ще съжалявате!
Чуха се тежки стъпки и Аспиш отвори вратата с трясък — с почервеняло от гняв лице, стиснал пура в едната си ръка, а другата отпуснал на дръжката на сабята си.
— Искрено съм ви благодарна — каза госпожица Темпъл.
— За каква информация сте се разцвърчали? — изръмжа той. — Много ще съжалявате, ако сте измислили някоя глупава лъжа.
— Не е лъжа… — почна госпожица Темпъл. — Става въпрос за поверителна информация, която мога да ви кажа само на ухо…
Аспиш се наведе към нея и госпожица Темпъл докосна ухото му с устни.
— Синьо… Цезар… синьо… полк… лед… изпиване…
Погледна го и видя, че очите му не трепват, втренчени в някаква точка зад нея.
— Може би трябва да останем насаме — прошепна му.
Аспиш се обърна към стражите и им кресна:
— Оставете ме със затворниците!
Те заотстъпваха, а Аспиш тръшна вратата и се обърна към госпожица Темпъл, лицето му бе лишено от всякакво изражение.
— Кардинале, докторе… можете да станете…
Продължаваше да шепне, за да не я чуят стражите. Чан и Свенсон бавно се изправиха и зяпнаха полковника.
— На всички, които се подложат на Процеса, се внушава някаква фраза за контрол — обясни госпожица Темпъл. — Подслушах как графинята използва една върху принца, а после пак, когато се опита да я използва върху мен — за да докаже, че лъжа. Не можах да я разгадая цялата… просто налучках.
— Рискувахте всичко с налучкване? — попита Свенсон.
— Тъй като налучках правилно, мога да си призная — да. Фразата има няколко части — първата е цвят и реших, че той означава мястото, на което се е приложил Процесът. Спомняте си, че подплатата на различните кутии беше с различен цвят…
— Оранжево в Харшморт — каза Чан. — Синьо в Института.
— И тъй като полковникът е бил променен, преди да преместят кутиите от Института, цветът му трябваше да е синьо.
— А останалите думи? — попита Свенсон.
— Втората дума е за ролята им, ако използваме библейска метафора — сигурна съм, че всичко това е част от самохвалството на графа. За принца беше Йосиф, защото той ще стане баща на чуждо дете, както бедната Лидия трябва да е Мария. За мен би следвало да е Магдалина, както и за останалите инициирани в бели роби, а за полковника, като представител на държавата, правилно отгатнах, че трябва да е Цезар… останалото продължава по същия начин — полк вместо дворец или „Роял“…
— Той разбира ли ни? — попита Свенсон.
— Мисля, че да, но освен това чака инструкции.
— Например да си пререже сам гърлото? — предложи Чан и се изкикоти.
— Например да ни каже дали са хванали Елоиз — каза Свенсон и заговори бавно и отчетливо на полковник Аспиш: — Знаете ли къде се намира госпожа Дужон?
— Затваряй си мръсния плювалник, преди да ти го затворя аз! — изрева Аспиш.
Свенсон отскочи, опулен от изненада.
— Аха — каза госпожица Темпъл. — Може би може да му заповядва само човекът, изрекъл фразата. — И се покашля. — Полковник, знаете ли къде да намерим госпожа Дужон?
— Не, разбира се — начумерено отвърна Аспиш.
— Добре… кога я видяхте за последен път?
Устните му се изкривиха в злобна усмивка.
— На дирижабъла. Доктор Лоренц я разпитваше и понеже тя не отговаряше, двамата с госпожица Пул се редувахме да…
Юмрукът на доктор Свенсон се стовари върху челюстта му като чук и го отхвърли към вратата. Преди Аспиш да успее да се изправи, Чан измъкна сабята от ножницата му и я опря в гърдите му.