Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Карла провря глава през вратата.
Двамата още стояха на същото място, все още плътно един до друг. Мод погледна край Йоахим и видя дъщеря си. Положи длан върху лицето на младежа и отклони погледа му от мястото на Карла. — Целуни ме пак и ми кажи, че не ме мразиш за тази дреболия.
Карла пристъпи в кабинета.
Йоахим каза:
— Имам нужда от цигара.
Докато той се обръщаше, Карла излезе.
Зачака пред вратата. Имаше ли той цигари в джоба си, или щеше да потърси новия пакет в чантата?
Отговорът дойде след миг.
— Къде е чантата ми? — попита Кох.
Сърцето на Карла спря.
— Остави я в салона — дочу се ясният глас на Мод.
— Не, не я оставих.
Карла прекоси салона, остави чантата на един стол и излезе. После застана на стълбищната площадка и се заслуша. Чу как двамата влизат от кабинета в салона и Мод възкликва: Ето я, казах ли ти. — Аз не съм я оставял тук — упорстваше Кох. — Обещах да не я изпускам от поглед. Но го направих, когато те целувах. — Скъпи мой, ядосан си заради случилото се помежду ни. Успокой се. — Някой трябва да е влязъл в стаята, докато бях разсеян от… — Това е абсурдно.
— Не мисля така.
— Нека седнем на пианото, един до друг, както ти харесва — продължаваше Мод, но вече звучеше отчаяно.
— Кой друг е в къщата?
Карла се досети какво следва и се втурна по стълбите и в кухнята. Ада я зяпна тревожно, обаче нямаше време за обяснения.
Чу ботушите на Йоахим по стъпалата.
След миг той беше в кухнята. Държеше чантата в ръка. Лицето му бе гневно. Изгледа Карла и Ада.
— Едната от вас е тършувала в тази чанта!
Карла отговори възможно най-спокойно:
— Не знам какво Ви кара да мислите така, Йоахим.
Мод се появи зад гърба му и влезе покрай него.
— Да пийнем кафе, Ада — рече тя жизнерадостно. — Йоахим, седни, моля те.
Той не й обърна внимание и взе да изучава кухнята.
Погледът му спря върху плота на шкафа под прозореца. Карла с ужас установи, че — макар да бе прибрала апарата — е забравила двата резервни филма.
— Това са осеммилиметрови филмчета, нали? — каза Йоахим. — Разполагате ли е малък фотоапарат?
Изведнъж беше престанал да прилича на момче.
— Това ли било? — обади се Мод. — Чудех се какво представляват. Забрави ги друг от учениците ми, офицер от Гестапо впрочем.
Хитра импровизация, но Кох не се хвана.
— Питам се дали не си е забравил и апарата — отвърна той и отвори чекмеджето. Спретнатото стоманено фотоапаратче лежеше върху бяла кърпа — уличаващо като петно кръв. Йоахим изглеждаше потресен. Вероятно до момента не вярваше, че наистина е станал жертва на предателство, а по-скоро нямаше търпение да компенсира провала си в секса. И сега за пръв път се изправяше пред истината. Каквато и да бе причината, той за миг се вцепени. Все още с ръка на дръжката на чекмеджето, гледаше апарата като хипнотизиран. В този миг Карла можа да види, че мечтата му за любов е осквернена и че гневът му ще бъде страшен. Най-сетне вдигна очи. Изгледа трите жени и се спря на Мод. — Ти си направила това. Ти ме измами. Но ще бъдеш наказана. Взе апарата и филмчетата, натъпка ги в джоба си и продължи. — Арестувана сте, госпожо фон Улрих — пристъпи напред и сграбчи ръката й. — Отиваме в главната квартира на Гестапо. Мод измъкна ръката си от хватката му и отстъпи крачка назад. Йоахим замахна и я удари е все сила. Беше висок, здрав и млад Ударът се стовари в лицето на Мод и я събори на пода.