Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— О, да, майко — отвърна припряно Коварла и закима енергично, радостна, че поне едно нещо е свършила правилно. — В града влязох сам-самичка и скрих лицето си, докато не се добрах до Алвиарин. Гавин държеше да ме придружи, но стражите на моста не искаха да пропуснат никой от Младоците.
— Забрави за Гавин Траканд — отряза я кисело Елайда. Този младеж бе останал жив само за да обърка плановете й, изглежда. Ако се окажеше, че Галина е останала жива, щеше и за този провал да си плати, освен за това, че бе позволила на ал-Тор да се измъкне. — Ще напуснеш града също така скришно, както си влязла, дъще, и заедно с останалите ще се скриете добре в някое от селата, докато не ви повикам. Дорлан ще свърши работа. — В това жалко селце щеше да им се наложи да спят в плевници, там и един хан нямаше, но това бе най-малкото, което заслужаваха за своята нескопосаност. — Хайде, тръгвай. И се моли дано скоро да дойде някоя по-горна от теб. Съветът ще иска възмездие за този несравним погром и за момента ти, изглежда, стоиш най-високо от всички, които се провалиха. Тръгвай!
Лицето на Коварла пребледня и тя така се олюля при поклона си преди да излезе, че Елайда си помисли, че ще припадне. Нескопосници! Обкръжена беше само от глупачки, изменнички и нескопосници!
След като вратата се затвори, Елайда се изправи, хвърли плетката настрани и се нахвърли върху Алвиарин.
— Защо не бях известена за това? Щом ал-Тор се е освободил преди — колко каза? Седем дни? — ако се е измъкнал преди седем дни, нечии очи и уши трябва да са го видели. Защо не бях уведомена?
— Мога да ви предавам само това, което ми предават другите Аджи, майко. — Алвиарин спокойно намести шарфа си. Не беше притеснена ни най-малко. — Наистина ли сте решили да потърсите трети разгром с този опит да освободите пленничките?
Елайда изсумтя пренебрежително.
— А ти наистина ли мислиш, че тези дивачки могат да се противопоставят на Айез Седай? Галина просто се е оставила да я изненадат. Не може да е друго. — Тя се намръщи. — Какво искаш да кажеш, какъв трети разгром?
— Вие не сте слушали, майко. — Със смайваща безцеремонност, Алвиарин седна, без да са й разрешили, и спокойно продължи: — Коварла смяташе, че са могли да устоят срещу дивачките — въпреки че според мен далеч не беше толкова сигурна — но мъжете били друго нещо. Седемстотин, облечени в черни палта, и всички преливат. Виж, за това беше много сигурна, а явно и останалите. Живи оръжия, така ги нарече. Стори ми се, че едва не се подмокри само като си спомни за тях.
Елайда остана като гръмната. Седемстотин?
— Невъзможно. Не може да са повече от… — Тя пристъпи до една масичка, цялата сякаш от кост и позлата, и си напълни бокал с пунш. Устието на кристалната кана издрънча върху кристалния бокал и върху масата се изля почти толкова пунш, колкото и в бокала.
— След като ал-Тор може да Пътува — изведнъж каза Алвиарин, — изглежда логично и някои от онези мъже да го могат. Коварла беше съвсем сигурна, че точно така са се появили. Предполагам, че е бил доста разстроен от отношението на Сестрите към него. Коварла изглеждаше някак притеснена от това; намекна, че много от Сестрите също са притеснени. Той може да реши, че има да си връща за нещо. Няма да е никак приятно, ако някои от онези мъже изведнъж се появят от ясно небе тук в Кулата, нали?
Елайда насмалко да се задави. Галина беше получила нареждане да се заеме по-сурово с ал-Тор, за да го направи по-податлив. Ако той дойдеше да си отмъсти… Ако наистина имаше стотици мъже, способни да преливат… дори само сто да бяха… Трябваше да помисли!
— Разбира се, ако бяха решили да дойдат, според мен щяха вече да са дошли. Нямаше да се лишат от възможността да ни изненадат. Навярно дори ал-Тор не изпитва желание да се противопоставя на цялата Кула. Предполагам, че всички те са се върнали в Кемлин, в тяхната Черна кула. Което означава, боя се, че Товейн я чака приятна изненада.
— Да им се нареди да се връщат незабавно — рече прегракнала Елайда, отпи от пунша, но той, изглежда, не помогна. Тя се обърна и се сепна като видя Алвиарин застанала пред нея. Може би не бяха дори сто — дори сто души? По залез слънце сигурно и десет щяха да й се сторят лудост — но не можеше да рискува. — Лично го напиши, Алвиарин. Веднага. Още сега.
— И по кой начин да го пратя? — попита Алвиарин с ледено любопитство. Странно защо, дори се подсмихваше. — Никоя от нас не може да Пътува. Корабите ще свалят Товейн и свитата й на андорския бряг още днес-утре, ако вече не са и пристигнали. Ти й каза да се разделят на малки групи и да избягват селата, за да не бъдат забелязани. Не, Елайда, боя се, че Товейн ще събере силите си край Кемлин и ще щурмува Черната кула, без никаква вест от нас да може да я стигне преди това.