Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Едва… — Фавал се изкикоти и захапа кокалчето на ръката си.
Ричард вдигна ръка на рамото му.
— Разбирам, Фавал. Не си могъл да направиш нищо.
Човекът изтри очите си.
— Сега съм виновен за омразни мисли. Както знаеш, това е престъпление. И аз съм виновен. Мисля си за живот без Ордена. Мечтая да си имам собствена каруца — най—проста каруца, и синовете и племенниците ми да могат да доставят въглищата, които произвеждаме. Би било прекрасно, нали, Ричард Сайфър? Мога да си купя… — Гласът му заглъхна. Огледа се смутено. — Но Орденът твърди, че такива мисли са престъпление, понеже поставям собствените си нужди пред нуждите на другите. А защо нуждите на другите да са по—важни от моите? Защо? Отидох да поискам разрешение да си купя каруца. Отвърнаха ми, че не може, понеже каруцарите щели да останат без работа. Нарекоха ме егоист.
— Това е погрешно — тихо го успокои Ричард. — Мислите ти не са престъпление, нито пък са нещо лошо. Животът ти си е твой, Фавал — би трябвало да можеш да го живееш както си искаш. Би трябвало да можеш да си купиш каруца и да работиш здраво, да дадеш най—доброто, на което си способен, в името на по—добрия живот — твоя и на семейството ти.
Фавал пак се изкикоти.
— Говориш като революционер, Ричард Сайфър.
Ричард въздъхна, замислен за безнадеждността на всичко това.
— Не, Фавал.
Въглищарят го изгледа на лунната светлина.
— Вече започна, Ричард Сайфър — бунтът. Вече започна.
— Трябва да закарам въглищата — Ричард заобиколи каруцата и изсипа една кофа въглища вътре.
Фавал се зае да му помага.
— Трябва да се присъединиш към тях, Ричард Сайфър. Ти си умен човек. Би могъл да им помогнеш.
— И защо? — Ричард се запита дали му стиска да вложи надежда във всичко това. — Какво са замислили? Какво ще правят с това свое въстание?
Фавал се засмя.
— Ами утре излизат на улицата. Ще искат промени.
— Какви промени?
— Ами мисля, че основното е право на работа. Ще искат да им бъде дадена възможност да работят каквото им харесва. — Той се изкикоти. — Може би ще мога да си купя каруца? Мислиш ли, а, Ричард Сайфър? Мислиш ли, че когато избухне бунтът, ще мога да си купя каруца и сам да си разкарвам въглищата? Тогава ще мога да произвеждам повече.
— Но какво възнамеряват да правят? Как ще променят нещо, ако Орденът им откаже — както съм сигурен, че ще стане.
— Така ли? На мен пък ми се чини, че бунтовниците много ще се ядосат, ако Орденът им откаже. Може да не се върнат на работа. Говори се, че може да нападнат магазините и да откраднат хляб.
Надеждите на Ричард потънаха в мрака. Мъжът се вкопчи в ръкава му.
— Какво да правя, Ричард Сайфър? Да се присъединя ли към бунта? Кажи ми.
— Не бива да питаш някой друг как да постъпиш в ситуация като тази. Нима можеш да заложиш живота си, живота на своето семейство на думата на един каруцар?
— Но ти си умен човек, Ричард Сайфър. Аз не съм като теб.
Ричард потупа с пръст челото на въглищаря.
— Ей тук, в главата си, ти си достатъчно умен, за да знаеш какво трябва да направиш, Фавал. Вече ми каза защо Орденът не може да подобри живота на хората, като им казва как да живеят. Сам си стигнал до този извод. Ти, въглищарят Фавал, си по—умен от Ордена.
Фавал грейна.
— Така ли мислиш, Ричард Сайфър? Никога преди никой не ми е казвал, че съм умен.
— Ти си достатъчно умен, за да решаваш сам за себе си кое какво значение има и как да се справяш с живота си.
— Страхувам се за жена ми, за жената на брат ми и за всичките ни деца. Не искам никакъв Орден, но ме е страх за семейството ми и не искам да ме арестуват. Как ще живеят близките ми без мен?
Ричард изсипа още една кофа въглища в каруцата.
— Чуй ме, Фавал — бунтът е нещо, в което трябва да си сигурен. Това е опасно начинание. Ако смяташ да се присъединиш към него, трябва да си достатъчно убеден, че го искаш и да си готов да пожертваш живота си в името на живота и свободата си.
— Така ли? Така ли мислиш, Ричард Сайфър?
Искрицата надежда угасна.
— По—добре си остани тук и прави въглища. Приска има нужда от твоите въглища. Орденът ще арестува всички бунтовници и това ще е краят. Ти си добър човек. Не искам да виждам как те арестуват.
Фавал се ухили.