Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Мисля, че писмото е писано от Уинкуп — каза Робърт. — Какво пишеше на пощенското клеймо?
— Ню Йорк. Централна поща — отговори Джафи.
Робърт остана прав.
— Много съжалявам за всичко това, мистър Джафи, но имам основания да смятам, че Уинкуп е жив и че ако полицията действително се постарае, не може да не го открие.
— Какви са основанията ви?
— Първо, не съм го бутнал в Делауер и второ — самото писмо. Мисля, че то е писано от Уинкуп, мисля също така, че той се крие в Ню Йорк.
Мистър Джафи потри мустаци.
— А има ли нещо… хм… нещо вярно в това писмо, мистър Форестър?
Робърт погледна тъмните страници, понечи да обясни, но после поклати бързо глава и каза:
— Не. Така както е написано, няма. Няма нищо вярно.
Мистър Джафи го погледна, очевидно нямаше какво да каже или пък очакваше да чуе още нещо от Робърт.
— Мистър Джафи, струва ми се, че трябва да спомена и друго: Уинкуп се заблуждава относно намеренията ми към Джени Тийролф. Нямам такива. Не беше нужно да се бие с мен. Не беше нужно да се стига до всичко това.
Мистър Джафи продължаваше да го гледа. Накрая кимна.
— Добре, мистър Форестър. Благодаря ви, че дойдохте.
В дванадесет часа както обикновено Робърт отиде да обядва с Джак Нилсън в закусвалнята срещу завода. Много често с тях идваха и двама колеги — Сам Донован и Ърни Чиофи, но днес Джак и Робърт бяха сами. Може би незабелязано от Робърт Джак беше направил така, че двамата да са сами. На Робърт му мина през ум, че Сам и Ърни може би го отбягват. Може да са си помислили, че Джафи го е уволнил. Положително всички в чертожната вече знаеха, че Джафи го е викал в кабинета си сутринта. Робърт каза на Джак, че заминаването му за Филаделфия се отлага, че до Джерард е бил изпратен донос с пощенско клеймо от Ню Йорк и че според него той е бил написан от Грег.
— Какво пишеше вътре? — попита Джак.
Робърт се поколеба. Запали цигара, въпреки че му бяха донесли храната.
— Някой ден ще ти кажа. Но не сега. Не се сърди, Джак.
— Добре.
— Обещавам да ти кажа — продължи Робърт, без да снема поглед от него. Изгаси цигарата и се опита да хапне.
— Просто изчакай няколко дни — каза Джак уверено, сякаш можеше да направи нещо друго.
Веднага след работа Робърт отиде при зъболекаря, за да му сложи коронката. На два пъти бе променял часа си. Зъбът му се струваше прекалено бял, но зъболекарят го успокои, че ще потъмнее и че е „практически нечуплив“ — Робърт обаче нямаше желание да изпробва здравината му дори и върху твърда ябълка.
Джени дойде в девет, сериозна и мълчалива. Робърт беше направил една кана с кафе, предложи й и бренди. Седнаха — тя на червеното канапе, той в кожения фотьойл, масичката бе помежду им.
— Не съм ти довършила пуловера — каза Джени. — Остава ми още малко от единия ръкав.
За пръв път споменаваше пуловера.
— Ще го пазя като зениците си — каза Робърт. — Досега никой не ми е плел пуловер.
Тя кимна разсеяно. Около очите й се забелязваха тъмни кръгове.
— Какво искаше да ми кажеш?
— В събота вечерта ходих в Ню Йорк. Обадих се на Ники. Видях се и с мъжа й. Струва ми се, че те знаят къде е Грег, и според мен той е в Ню Йорк.
— Защо?
— Ами… просто защото познавам Ники, номерата и лъжите й и я знам как гледа, когато лъже. Мисля, че Грег е в някой нюйоркски хотел и че Ники знае точно в кой. Освен това тази сутрин президентът на самолетостроителното предприятие е получил писмо с клеймо от Ню Йорк и според мен то е било писано от Грег. Прочетох го.
— Какво пишеше вътре?
Робърт стана, извади запалката от джоба си и запали цигара.
— Нали знаеш: за надничането през прозорците ти, за това, че според бившата ми жена съм психопат. Не — според всички, които ме познавали добре, точно така. Беше анонимно. Пишеше, че е от приятел на Грег. — Очите на Джени бяха приковани в него и изведнъж Робърт осъзна, че Джафи го беше гледал по същия начин тази сутрин, само че изразът на Джени беше много по-тъжен. — Обадих се и на полицията в Ню Йорк, макар да не съм сигурен, че ще има някаква полза. Казах им, че според мен трябва да проверят в нюйоркските хотели. Или пък че е възможно да е у някой приятел. Както и да е, трябваше отново да описвам как изглежда Грег. Очевидно нямаха отличителните му белези, поне в участъка, където се обадих. Нюйоркската полиция смята, че това е работа на полицията в Пенсилвания. И, естествено, това, че се обадих аз, не им направи особено впечатление. Казах името си, разбира се. Какво ти е, Джени?