Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Да тръгваме — каза Карли, когато тялото изчезна напълно в пламъците.
Ру й предложи ръката си и я придружи до една наета карета. Когато двете с Мари се качиха, каза:
— Традицията изисква да остана със служителите за едно питие. Ще отидем в склада. Ти добре ли си?
— Да — отвърна Карли.
Въпреки бледността гласът й беше спокоен и в очите й нямаше сълзи. Беше спряла да плаче предния ден и показа сила, която направо изненадваше Ру.
— Ще намина по-късно — каза той. — Ако нямаш нищо против, разбира се.
— Ще се радвам — отвърна тя.
Дънкан, Луис и работниците тръгнаха с Ру през храмовия площад на Крондор. Когато минаха половината път до склада, Луис се обади:
— Мразя погребенията.
— Съмнявам се, че дори и жреците на Богинята на смъртта си падат по тях — каза Дънкан.
— Цяла седмица ще мириша на изгоряло дърво — обади се Ру.
— И на смърт — додаде един от работниците.
Младежът го погледна и кимна. Един от характерните белези на храма на Богинята на смъртта беше несекващият дим от кладите, който тегнеше над площада. В огъня се хвърляха билки и различни ароматични дърва, но в пушека винаги се долавяше и нещо друго, нещо, за което Ру предпочиташе да не мисли. По време на обсадата на Махарта достатъчно се бе надишал със смрадта на изгоряла плът.
Стигнаха до склада и влязоха при коларите и другите работници. На дървената маса бяха наредени бутилки със силно пиво. Всеки взе по една и Ру каза:
— Хелмут Гриндъл. Труден, но честен човек, добър партньор и любящ баща, заслужаващ нашата любов и почит.
— Да бъде милостива Лимс-Крагма — рече Луис.
Пиха в памет на Хелмут и говориха за него. Никой не бе работил толкова дълго за покойния, колкото Ру. Докато не беше станал съдружник с него, Хелмут винаги бе действал сам. За по-малко от година Ру бе увеличил прихода на Гриндъл повече от три пъти и сега седем души, без да се броят Дънкан и Луис, бяха наети на пълно работно време във фирмата „Гриндъл и Ейвъри“.
Нямаше какво друго да обсъждат и разговорът бързо премина към предположенията как е умрял старецът. Ру слушаше разсеяно.
Когато работниците си тръгнаха, Ру направи кратко съвещание с Луис и Дънкан и им каза последните думи на Хелмут. Обсъдиха какво трябва да се направи и когато подробностите бяха уточнени, Ру също си тръгна.
Беше толкова пълен с гняв и мрачна решителност, че за малко не подмина къщата на Карли.
Тя бе сменила традиционните черни дрехи за погребението с нещо, което граничеше с празничен тоалет — дълга светлосиня рокля, поръбена с дантели. Ру се изненада, че го очаква официална вечеря, но внезапно усети, че е огладнял.
Ядоха мълчаливо. Накрая Карли каза:
— Изглеждаш много разсеян.
— Толкова съм потресен от смъртта на баща ти — каза Ру и се изчерви, — че изобщо не си помислих какво преживяваш ти. Извинявай.
Той я стисна лекичко за ръката и добави:
— Съжалявам.
— Разбирам. — Тя също стисна лекичко ръката му.
Свършиха с вечерята, Мари разчисти масата и двамата се преместиха във всекидневната. Карли почерпи с хубав коняк, много по-фин от всичко, което му бе сервирал Гриндъл. В пристъп на учудващо силно чувство Ру каза:
— За Хелмут.
— Все още не мога да свикна с мисълта, че няма да се появи всеки момент — каза Карли.
— Разбирам те. — Ру погледна към вратата. Изпитваше същото чувство.
— Какво ще правя сега? — внезапно каза Карли.
— Какво искаш да кажеш? — попита младежът.
— След като татко почина…
Внезапно тя отново избухна в сълзи и Ру инстинктивно я прегърна. Тя захълца на гърдите му.
— Обещах на баща ти — каза след малко той, — че ще се грижа за теб.
— Знам — каза Карли. — Но не искам да казваш нищо, за което по-късно ще съжаляваш.
— Не те разбирам — каза Ру.
— Знам, че татко смяташе да ни ожени, Рупърт. — Карли се опитваше да говори спокойно. — Ти си първият от кандидатите, когото наистина хареса. Но също знам, че остаряваше и се тревожеше за това. Никога не ми го е казвал, но беше ясно, че толкова очакваше, че ние просто… ще решим да се оженим. Сега обаче фирмата вече е твоя. Не трябва да се чувстваш задължен.