Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Магрибинецът целунал Аля ад-Дин, оставил го и си тръгнал по пътя, а момъкът, зарадван на парите, се затичал бързо към къщи. Втурнал се към майка си, изпълнен с радост, и завикал:
— Мамо, ще те зарадвам! Моят чичо, братът на баща ми, се е върнал от чужди земи и ти предава много поздрави!
— Май ми се подиграваш, синко! — рекла майката. — От къде на къде пък ще имаш чичо? Нямаш никакъв чичо!
— Как така, майко — възкликнал Аля ад-Дин, — как да нямам чичо, когато аз току-що го срещнах, той ме прегръщаше и целуваше, пък и сам плачеше! Той сам ме позна, познава цялото ни семейство, пък щом не вярваш — виж! Ето ти цели десет динара! Той ми ги даде и заръча: „Занеси ги на майка си и ако ми позволи Аллах, утре ще дойда у вас и сам ще я поздравя!“
— Синко! — рекла майката. — Знам, че баща ти е имал брат, но той е умрял дълго преди него! За друг твой чичо не съм чувала!
Цяла нощ тя мислила над случката. А магът на сутринта станал, облякъл се и отишъл да търси Аля ад-Дин, който както обикновено хайлазувал с момчетата. Магрибинецът пристъпил, прегърнал го, измъкнал два динара от кесията си и рекъл:
— Вземи ги, синко, предай ги на майка си и й кажи: „Моят чичо иска довечера да дойде у нас! Ето ти тези пари и сготви с тях добра вечеря!“ Но преди да се разделим, отведи ме пак до своя дом, за да не го сбъркам!
Аля ад-Дин тръгнал пред него и го отвел до къщата си.
Магрибинецът го оставил и си тръгнал, а момъкът предал на майка си думите на чичо си, дал й двата динара и рекъл:
— Чичо каза, че искал довечера да вечеря у нас!
Отишла майката на пазара, купила всичко нужно, върнала се и започнала да готви вечеря, като подносите и другите съдини взела назаем от съседите. Когато дошло време за ядене, казала на сина си:
— Синко, вечерята е готова! Може би чичо ти не знае пътя към нашата къща — излез и го посрещни!
Но в този миг на вратата се почукало. Отворил синът — оказало се, че е пристигнал магрибинският маг, а до него стоял роб, който носел кошница с вино, плодове, сладки и други неща. Взел Аля ад-Дин всичко от роба, тръгнал пред мароканеца и когато те се оказали посред стаята, магът пристъпил с плач напред, поздравил майката на момчето и запитал къде обикновено е седял брат му. Тя му показала мястото на мъжа си, той се втурнал нататък, зацелувал земята и възкликнал:
— Уви, колко е тъжна съдбата ми! Как можах да те изгубя, братко, сълза в окото ми!
И той говорел така, плакал, вайкал се, докато майката не се уплашила да не му стане лошо. Тя пристъпила към него, хванала го за ръка, повдигнала го и рекла:
— Има ли полза от всичко това, девер мой! Че ти сам себе си погубваш така!
Сложила го да седне, започнала да го утешава и когато той дошъл на себе си и започнал да говори, й рекъл:
— Снахо, жена на моя брат! Не се учудвай, че нито веднъж не си ме виждала, докато брат ми е бил жив! Аз се разделих с брат си преди четирийсет години! Минах през Хинд и Синд, бях във всички градове на Магриба, бях в Кайро, живях в светозарната Медина. После отпътувах в страните на неверниците и преживях там четиринайсет години! Един ден се замислих за моя брат, за моя град и родни земи и в душата ми порасна желанието да го видя! Казах си: „Човече, колко време живееш на гурбет, далеч от родните земи! Ти имаш един-единствен брат — иди и го виж как е! Кой знае какви са били ударите на съдбата и превратностите на времената? Голяма мъка ще бъде, ако един ден умреш, без да го зърнеш отново! Хвала на Аллаха, имаш големи богатства, а брат ти може би живее притеснен от живота! Иди и го виж, а ако живее в бедност — помогни му!“ Помислих си за всичко това и тръгнах на път. Добрах се до вашия град! Когато бродех по улиците му, видях твоя син Аля ад-Дин! За бога, в мига, когато го зърнах, сърцето ми се отвори към него! Нали кръвта я тегли към родна кръв, а и го познах по лицето! Забравих за всички неволи и грижи, много се зарадвах! Но Аля ад-Дин ми разказа, че покойният ми брат е умрял! Уви, снахо, когато чух това, много се натъжих! Но аз се утешавам с племенника си Аля ад-Дин! Надявам се той да ми замени покойния, защото, който си е оставил потомство, той не е умрял!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ЕДИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че магрибинецът забелязал, че майката на Аля ад-Дин се разплакала след думите му, и за да успее в намислената хитрост, рекъл: