Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Разбирам - каза Файле. - Благодаря ти.
Сетале си тръгна, а Файле се зачуди. Колко вярна беше версията й? Сетале беше много отзивчива през времето, докато бяха заедно, и Файле не можеше да я вини, че пази в тайна връзките си с Бялата кула. При всяко друго обстоятелство нямаше нито за миг да се усъмни в нея.
Само че нямаше как да се потвърди това, което казваше. Ако Сетале беше Черна Аджа под прикритие, версията й за изгарянето можеше да е просто това - версия. Навярно все още можеше да прелива. Или не можеше, но беше усмирена за наказание. Възможно ли беше тази жена да е избягала затворничка от най-опасния тип, агентка, чакала десетилетия за подходящия момент да нанесе удара си?
Тъкмо Сетале беше предложила да тръгнат към Шайол Гул. Дали целта й не беше да занесе Рога на господаря си?
Файле потрепна и се прибра в палатката. Няколко Ча Файле се пръснаха наоколо да пазят.
Знаеше, че става прекалено подозрителна, но можеше ли да не е при тези обстоятелства?
„Светлина. Рогът на Валийр, изгубен в Погибелта.”
Кошмар.
Авиенда клекна до димящия труп, стиснала ангреала - брошката с костенурката, която й бе дала Елейн. Задиша през устата си, втренчена в лицето на мъжа.
Имаше изненадващо много от тези червени була. Какъвто и да беше произходът им, _не бяха_ айилци. Не следваха джи-е-тох. По време на нощния бой беше видяла как две Деви плениха един от тях. Беше се държал като гай-шайн, но след това беше убил едната отзад със скрит нож.
- Е? - попита задъхана Сарийн. Докато на Полето на Мерилор отдъхваха и се подготвяха за предстоящия сблъсък, тази битка при Шайол Гул продължаваше. Атаката на червените була беше продължила през цялата нощ, на следващия ден и сега отново в нощта.
- Мисля, че го познавах - каза смутено Авиенда. - Беше прелял за първи път, когато бях дете, и накара _алгоде_ да израсте, когато не трябваше. - Пусна булото да падне на лицето му. - Казваше се Соро. Беше добър с мен. Гледах го как затича по сухата земя на свечеряване, след като се закле да плюе в окото на Заслепителя на зрака.
- Съжалявам - отрони Сарийн, макар в гласа й да нямаше съчувствие. Авиенда бе започнала да свиква с това у нея. Не че Сарийн беше равнодушна. Просто не позволяваше грижата да я разсейва, поне докато Стражникът й бе някъде другаде. От тази Айез Седай щеше да се получи чудесна Дева.
- Да тръгваме - подкани я Авиенда и поведе кръга си. В дните и нощите на боеве в екипа й се бяха редували, жените се вливаха и откъсваха от кръга, когато трябваше да отдъхнат. Самата тя поспиваше малко през деня.
По общо съгласие тази, която водеше кръга, отбягваше да извлича от силата си - така че Авиенда все още не беше изтощена въпреки многото часове бой. Това й позволяваше да остава нащрек, докато другите жени се превръщаха в кладенци на енергия, от които да черпи.
Трябваше да внимава да не ги изчерпва много обаче. Една уморена жена можеше да поспи няколко часа и да се върне в боя. Напълно изчерпана, щеше да е безполезна дни наред. В този момент Авиенда разполагаше с Флин и три Айез Седай. Беше научила сплита, който й показваше дали наблизо прелива мъж - кръжеше между Айез Седай и Мъдрите, - но с преливащ мъж беше още по-добре.
Флин посочи огнените блясъци в единия край на долината. Затичаха натам през трупове и участъци тлееща земя. Утринната светлина се усилваше и през студената мъгла Авиенда успя да види, че силите на Дарлин все още държат прохода.
Тролоците бяха настъпили към вдигнатите от Итуралд насипи. Бяха понесли огромни загуби, но пък и бяха безброй. Един бърз поглед натам й показа, че като че ли са завзели първите насипи, но от резервите бяха излезли домански конници и ги изтласкваха назад.
Банди айилци се биеха до самия проход. Някои бяха с червени була, други - с черни. „Твърде много са”, помисли Авиенда и вдигна ръка, за да спре групата си. След това продължи напред сама и безшумно. Можеше да извлича на няколкостотин крачки от жените и все пак да има достъп до силата им.
Продължи предпазливо напред през участъците гола камениста земя на долината. Вдясно от нея имаше три трупа, два - с черни була. Провери ги с бързо Вкопаване. Нямаше да позволи да й изиграят стария номер с криенето между труповете. Самата тя беше прибягвала до него.
И тримата наистина бяха мъртви, тъй че тя продължи приведена напред. Освен мястото, където тайренците и доманците задържаха тролоците, имаха и втора сила, пазеща лагера и пътеката нагоре към Ямата, където се сражаваше Ранд. В пространството между тях айилци и червени була блуждаеха на групи и всяка се опитваше да надвие другата. Само че някои от червените була можеха да преливат.