Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
С тази гледка пред очите Артър стана да си върви, когато от вътрешния док, където милият кораб Панкс хвърляше котва, когато не беше на път, се чу шумът на тежко приближаващия се кораб. На Артър му се стори, че шумът започна демонстративно отдалече, като че ли мистър Панкс искаше да внуши на някого, че иде от дълъг път.
Той се ръкува с мистър Панкс, който донесе няколко писма за подпис на работодателя си. При здрависването мистър Панкс само си почеса веждата с левия пръст и изсумтя веднъж, но Кленъм, който го разбираше сега по-добре отпреди, схвана, че за тази вечер вече си е свършил работата, и поиска да му каже една дума навън. Затова, като си взе сбогом с мистър Казби и (което беше по-труден процес) с Флора, той тръгна бавно по направлението на мистър Панкс.
Не мина дълго и мистър Панкс се появи. Той се ръкува, повторно изсумтя многозначително и когато си свали шапката, за да си повдигне косата, Артър помисли, че му дава знак да заговори като човек, който добре знае какво се е случило. Затова каза направо:
— Сигурно наистина си бяха отишли, Панкс?
— Да — отвърна Панкс. — Наистина си бяха отишли.
— Дали знае той, къде мога да намеря тази жена?
— Не мога да кажа. Но мисля, че знае.
А мистър Панкс не знаеше ли? Не, мистър Панкс не знаел. А не знаеше ли мистър Панкс нещо за нея?
— Предполагам, че знае за нея, колкото и тя самата знае за себе си — отвърна този достоен мъж. — Тя е нечие дете, на никого, на кого да е, ничие. Сложете я в една стая тук, в Лондон, с които и да са шестима, достатъчно възрастни хора, за да й бъдат родители, и родителите й може да се окажат между тях, без тя да знае кои са. Те може да са във всяка къща, която е пред очите й, във всяко гробище, край което минава, може да ги срещне по всяка улица, може спокойно да се запознае с тях по всяко време и да не разбере, че са те. Тя не знае нищо за тях. Не знае нищо за никой свой роднина. Никога не е знаела. Никога няма да узнае.
— Може би мистър Казби би могъл да я осветли?
— Може би — каза Панкс. — Предполагам, че може, но не зная. От дълго време у него има поверени за нея пари (разбирам, че не са много) да й дава по малко, когато й са съвсем нужни. Понякога е много горда и дълго време не иска да се докосва до тях, но понякога е в такава нужда, че е принудена да ги взема. Животът й е страшно тежък. По-озлобена, по-избухлива и импулсивна и по-отмъстителна жена няма на света. Тя е идвала за пари тази вечер. Казала, че й трябват за специален случай.
— Мисля, че случайно узнах какъв случай — замислено забеляза Кленъм, — искам да кажа в чий джоб ще влязат парите.
— Наистина ли? — запита Панкс. — Ако е някакво споразумение, препоръчвам на партньора й да е точен в изпълнението му. Не бих желал да падна в ръцете на тази жена, колкото млада и хубава да е, ако съм й направил зло; не бих — та ако ще да ми дадат двойно толкова пари, колкото има господарят ми. Освен — добави Панкс като уговорка — ако имах някаква неизлечима болест и бих желал да си сложа края.
Артър бързо прекара през ума си собствените си наблюдения и намери, че доста се покриват с мнението на мистър Панкс.
— Само се чудя — продължи Панкс, — че досега не е видяла сметките на моя господар, като единствен човек, който е свързан с нейната история и когото тя може да пипне. Като споменавам за това, може да ви кажа, само между нас, че понякога и аз съм изкушаван да му светя маслото.
Артър се стъписа и рече:
— Боже мой, Панкс, не говори така.
— Добре ме разберете, сър — каза Панкс и сложи ръката си с изпочупените и набити с въглища нокти върху ръката на Артър. — Не да му прережа гърлото, но кълна ви се във всичко мило, ако го прекали, ще му отрежа къдриците.
Като изрече тази страшна заплаха, която го представи в нова светлина, мистър Панкс се почувствува много важен, изсумтя няколко пъти, запухтя и се отдалечи.
Глава X
Сънищата на мисис Флинтуинч зачестяват
Прохладните чакални на Министерството на разтакането, където прекарваше доста време в обществото на различни досадни осъдени, чиято присъда беше да ги разкъсват живи на това колело, осигуриха на Артър Кленъм доста свободно време през 3–4 последователни дни за премисляне на недавнашната си среща с мис Уейд и Тетикоръм. Той не бе успял да разбере нищо повече и бе готов да остави въпроса така висящ.