Гаснещ зрак [bg]

Странните очи на Капло останаха впити в Дегала.

— Наслаждават се на презрението си към вас, милейди. Нещо повече, има една миризма около Хедег, намекваща за някакво бъдещо насилие, в което вие сте жертвата. Оприличено е на облизване на устните, внезапна топлина на наслада под кожата на лицето, помръкващ блясък в езерата на очите. Отдаването на очакване е чувствена храна за онези двамата. Отдавна споделят жарко ложе на отмъстителна страст и жарта е дълбока.

Джурег я погледна и каза рязко:

— Манале вярва, че те превъзхожда с меча.

— Не бойте се — отвърна Капло. — Нейната интелигентност е крепост, която никакво съмнение не може да превъзмогне, но в кръстосването на мечове ще се окаже гибелна за нея. Не най-острият ум насочва ръката на един майстор в боравенето с оръжие, а лесното отдаване на инстинкта и вярата, нужна за такова нещо. Манале не може да изостави контрола и това един ден ще я убие.

— Замълчете, убиецо — сряза го Дегала, но го погледна със страх. Имаше нещо обезпокоително у този човек, нещо диво и едва сдържано. — Въобразявате си без никакво основание.

— Може би — отвърна ѝ той с присмехулна усмивка.

Реш се размърда.

— Милейди?

— Да?

— Имаме основание да вярваме, че лорд Урусандер няма да чака до края на зимата. Легионът му вече се подготвя за поход.

С нахалството, изглежда, изобщо не беше приключено.

— И с каква цел ни казвате това?

— Нямате много време, милейди. Ако лорд Аномандър е напуснал Цитаделата, значи е анулирал отговорността си. Може би ще е разумно да си изберете нов върховен главнокомандващ. — Замълча, после махна с ръка. — Честно казано, Аномандър наистина ли отразява вашата кауза? Според мен той е разгневен и като нищо може да бъде погълнат от нуждата за отмъщение, в името на брат си.