Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
„Разбира се. Още по-хубава и от теб, и по-добра с всяко оръжие, което можеш да измислиш. Разбира се, че я мразиш, скъпа. Възпитателите нищо не могат да те научат за завистта, освен за собствената си, а тези съперничества и дребни вражди доказват собствения им провал в контролирането им.“ Жена му наистина беше гениална, но това трудно сдържаше въртопа от низки чувства, кипящ под тази гениалност. Ерудицията предлагаше илюзията за обективност, както подобава за едно учено мнение, но озлобеното същество отдолу имаше лицето на глезено дете.
„Ох, съпруго, ако можеше дори само да предположиш щедростта на тази моя любов към теб…“
Дегала вдигна за поздрав облечената си в метална ръкавица ръка.
— Емисари на шейките — заговори тя, пренебрегвайки временно странното присъствие на един Страж-жена. — Пътувате за Карканас? Трябва ли да смятаме това за значимо?
Магьосникът — май се казваше Реш, но тя не беше сигурна — сви рамене при въпроса ѝ.
— Лейди Дегала. Джурег Тоу. Виждам сред свитата при портата две знамена. Гостуват ви лейди Манале и Хедег Младши. Любопитно е да видиш благородници на гости в този студ.
— Магьосник Реш, намерили сте си оцелял от Стражите — каза Джурег. — Но шейките не са много известни с щедрост, още по-малко — със съчувствие. Пленник ли е?
Третият ездач не беше свалил качулката си от черна вълча кожа, но нещо в стойката му наведе Дегала на подозрение кой би предпочел да остане скрит за тях. Спомни си, че беше чула за един инцидент пред портата на Залата на Нощта. Усмихна се на закачуления и рече:
— Казаха ми, че лорд Аномандър е проявил сдържаност на прага на светая светих на Майка Тъма. Но разбира се, знам, че той вече не пребивава в Цитаделата и е оставил подобни проблеми на Силхас Руин.
Реш кривна рошавата си глава.
— Какви проблеми имате предвид, милейди?
— Ами, защитата на Майка Тъма, разбира се. Не бих и помислила, че достъпът е неохраняем. Нито вие.
Но думите ѝ не предизвикаха никаква реакция у закачуления. Може би грешеше, прецени тя. Не, едва ли. Сигурна беше, че е Капло Дриим.
— Ще пояздим ли заедно, милейди? — попита Реш.
— За малко — отвърна тя.
Мъжът ѝ се покашля.
— Има слухове — признаци, — че в гората са останали Отрицатели и са станали войнствени.
— И да е така, не сме чули за това — отвърна магьосникът. — Все едно, защо трябва да се боим от наши последователи?
— Ваши последователи? — Джурег се намръщи. — А как се вслушахте в молбите им за помощ миналото лято?
— Предложихме убежище, доколкото можахме.
— За децата, да, като гаранция за бъдещето ви. Но разбирам, че малцина са оцелели достатъчно дълго, за да стигнат изобщо до портите на манастира ви.
— Тези въпроси засягат ли по някакъв начин благородниците, Джурег? Ако е така, защо?
— Неутралитетът няма да ви спечели нищо — каза Джурег. — Управляват ви една стара жена и един още по-стар мъж. Бездействие и страх от промяна поразяват всеки техен миг и тази немощ, изглежда, е заразила останалите от вас. Ако лорд Урусандер спечели тази война, магьоснико, наистина ли си въобразявате, че ще ви остави на мира? Или, по-скоро, че Хун Раал ще ви остави на мира? А новата Върховна жрица на Светлината? Вярата ви е неоправдана, във всяко отношение.
Стражът изсумтя, после каза:
— Това е жалко. Тук няма нищо за криене. Лейди Дегала и лейди Манале тръгват със съпрузите си и свита слуги и охрана. Вероятно някой от благородниците ги е призовал за среща — това, че толкова се е забавила, е единствената причина да са сдържани. Аз щях да съм също толкова притеснена, предвид обстоятелствата. Колкото до нас, ами, магьосник Реш желае да проучи естеството на Терондай. Магия кипи сега из Куралд Галайн — дали това е следствие от дара на лорд Драконъс? Или източникът беше онази азатанай, Т’рис? Не е ли разумно да се установи източникът на тази магия, преди да ѝ се отдадем?
След дълга пауза Дегала поклати глава.
— И вашият оглед на една шарка на пода изисква присъствието на професионален убиец? Не, Страж, но ще ви призная невинността и ще заключа, че сте били подведен от спътниците си.
При тези думи Капло Дриим най-сетне вдигна глава и смъкна качулката си. Усмихна се на Дегала и каза:
— Мога да ги чуя.
— Моля?
— Хедег и Манале. Говорят тихо, но са под свода на порталната вишка и ехото е достатъчно. Мога да чуя всяка тяхна дума.
Дегала се извърна и се загледа към далечните си гости и стръмното дълго изкачване до тях.
— Невъзможно.
— Какво казват? — попита Джурег.