Гаснещ зрак [bg]

Горе, до портата на крепостта, лейди Манале и съпругът ѝ, Хедег Младши, бяха дръпнали конете си настрана от Домашните мечове на Ванут, за да могат да си говорят, без да ги подслушват.

Под тях домакините им слизаха предпазливо по хлъзгавия път.

— Заклевам се — промърмори Манале, — че ако трябва да бъда свидетелка на още една размяна на вещи погледи между тия двамата, ще понеса проклятието на убийството, гостенка или не. Още по-лошо, като нищо бих могла да падна до изтезания, просто от чиста злоба.

Мъжът ѝ подръпна късо подстриганата си прошарена брада.

— Внимавай, скъпа. Такова проклятие не се измива нито с кръв, нито от годините. Наистина ли би предала фамилията ни на вечно осъждане?

— Изкусена съм. Егоистичното удоволствие най-лесно забравя последствията.

— Но трябва да помислим и за користния ѝ брат. Лорд Ванут би се зарадвал на една кръвна вражда.

— Окаяна фамилия — промърмори Манале.

Мъжът ѝ кимна съчувствено и попита:

— Кои са онези ездачи според теб? Емисари от Урусандер?

— Едва ли. Ако бяха, щяха да носят знаме, дръзко и неуверено, както подобава за тяхната уязвимост и тяхната наглост. — Извърна се и остана доволна, като видя одобрителната усмивка на съпруга си. Нямаше нищо случайно в обрата на последната ѝ фраза. Плаха наглост и дръзка уязвимост — какво по-сладко описание за пратеници на Легиона, идващи сред знатните с войнствени обещания за мир и надута заплаха? — Може би — предположи тя, — оцелели от Стражите. — След миг поклати глава. — Все още не мога да разбера глупостта на Илгаст Ренд.

— Ако вестта за клането в имението на Андарист е стигнала до него, Манале, не би ли могла да простиш гнева му?

— Тогава да бие с юмруци някое дърво. А не да похабява живота на хиляди в един безплоден жест. Направи ни всички да изглеждаме безразсъдни, подвластни на низки страсти. Остави Урусандер — това изобщо не е негова игра — на Хун Раал е, а Хун Раал е умен мъж.

— Когато е трезвен.

— Всяко негово залитане те кани да го подценяваш, мъжо.

— Тя трябваше да ни включи в ездата надолу — каза Хедег. — Беше преднамерен отказ.

Манале сви рамене.

— Щяхме да направим същото при портите на Маналет.

— Да покажем раздразнението си, да. Но каква причина имаше да ни е раздразнена? Винаги сме вежливи, дори когато Дегала се подиграва на превъзхождащата ти интелигентност, докато Джурег непохватно рови за тайни в тъпите си разговори с мен.

— Успокой се, съпруже. С търпението си доказваме, че сме по-добри.

Хедег замълча. Бяха започнали разговора си, изричайки позиции срещу заключението му: въпреки цялата интелигентност на жена му тя винаги рискуваше да придаде зъби на презрението си. Но сега не беше време за фамилни вражди. „Както тя посъветва, търпение. Веднъж да се приключи с тези простаци, тогава, лейди Дегала, жена ми ще се изправи пред теб с изваден меч, заради всички обиди, които изреждаме тук.“

— Хиш Тула никога не ми е харесвала много — каза Манале.