Гаснещ зрак [bg]

— Е?

— Залагам на триста — отвърна Тредбеър, дъхът ѝ излизаше на бяла пара. — Определено завиват.

— Значи не е гората все пак, и по-важното, не сме ние.

— Така изглежда. Което води до въпроса: сега къде? Подвили ли са опашка?

Джелас Сторко изсумтя.

— Повтори ми какво каза онзи глупак.

Преди три нощи, преди появата на отряда на Халид Бахан, един полумъртъв съгледвач беше дошъл до портата на крепостта. Беше в треска и ранен, пронизан от две ловни стрели в гърба. Тредбеър беше извадила кремъчните остриета, но той беше загубил твърде много кръв, а останалата му беше отровена от инфекция. Така че съгледвачът умря още в зори.

Тредбеър свали далекогледа и се обърна към Джелас.

— Хиляди са.

— Но нали войниците на Хун Раал прочистиха гората и ги избиха. Видяхме огньовете, дишахме проклетия пушек. В името на Бездната, чухме писъците.

— Мислила съм доста над това, сър.

Той се намръщи.

— Знам. Ти винаги мислиш, Тредбеър. Точно затова те държа до мен, за да не се налага аз да мисля.

— Да, сър. Е, легионът превзе гората. Отрицателите имат странния навик да си разделят дейностите. Жените събират плодове и ядки, стоят си в лагерите, наглеждат децата, заедно със старците и бабичките.

— Какво правят мъжете тогава? Чешат си задниците ли?

— Казах, че е странно, сър. Когато не си чешат задниците, мъжете излизат на лов. Търсят стадата, когато тръгнат миграциите.

— Какви миграции? По-важното — какви стада?

— Такава им е традицията. Според мен обаче е повече за да се махнат от домашния живот, отколкото за нещо друго.

— Искаш да кажеш, че на мъжете им доставя удоволствие да спят на студената земя и да си готвят отвратително ядене, понеже иначе стават дебели като прасета?

— Ами, сър, те наистина са невежи диваци.

— Смяташ, че легионът е пропуснал ловците, но сега ловците са се върнали и са намерили жените и децата си избити.

— Ако е така, сър, тогава тази гора е свят, обзет от ярост.

— Значи Бахан наистина е подвил опашка и се връща към Нерет Сор.

Тя поклати глава.

— Не мисля, сър. По-вероятно е да са сметнали, че войната е свършила, но сега са разбрали, че едва е започнала. Но кой командва горските диваци?

— Никой. Точно затова са диваци.

— А вярата им?

Джелас се намръщи.

— Аха. — Размаха ѝ пръст. — Виж, по-умен съм, отколкото си мислиш. Бахан ще нападне манастирите.

— И аз мисля така, сър.

Той присви очи и я погледна. Толкова невинна и хубава.

— В какво съм добър аз, сержант?

— Сър?

— Опиши талантите ми, както ги виждаш.

— Добре, сър. Вие налагате власт и дори терор над своите Домашни мечове, но сте честен с това, че нямате любимци. Тъй че макар всички ние да ви мразим, това е дисциплинирана омраза и когато давате заповеди, се подчиняваме. И защо не? Вие ще сте на предната линия при всяка гадна работа, защото сте по-гаден от всички нас, понеже сте винаги ядосан и…