Гаснещ зрак [bg]

След цяла нощ мразовит дъжд бойниците на крепостта Ванут лъщяха, ледът улавяше утринната слънчева светлина в искри, които лумваха и капеха. Но водата вече бе започнала да тече по заледените хълбоци на здравите стени и тумбести кули, сякаш самите стени се топяха.

Дошла беше вест за трима ездачи на пътя долу, тръгнали вероятно за Карканас. Лейди Дегала, в челото на кервана заедно с лейди Манале, махна на сержанта на охраната на кулата да се приближи.

— Носят ли знаме, Мивик?

Младият Домашен меч поклати глава.

— Не са мои, Дегала — каза Манале. — Освен това, ако Джелас е трябвало да изпрати спешно съобщение, щеше да прати един, не трима, и този един щеше да е Тредбеър.

Мъжът на Дегала, който заедно със съпруга на Манале трябваше да язди зад жена си, се изсмя.

— Странно име, милейди5.

— Тя дойде с него — отвърна Манале. — Дете на Стражите, мисля, но преди да придобият тази титла. Първите откриватели на Витр не официализираха веднага манията си, Джурег. Все едно, тъкмо Тредбеър е тази, която носи важните новини.

Манале обичаше да показва обширните си познания, което само понякога беше обременително. Другият ѝ навик, уви, беше да се увлича в монолога си и непрекъснато да сменя темата. Повечето пъти Дегала се примиряваше да търпи напълно подсъзнателната потребност на Манале да е в центъра на вниманието на всички — „сякаш външността ѝ не е достатъчна за това“, — но сега изпита облекчение, че съпругът ѝ само се усмихна, кимна и задържа змийския си език, от който можеше, ако той решеше така, да капе саркастична отрова.

Дегала се покашля. Търпението към гости се водеше добродетел все пак.

— След като вече установихме, че ездачите долу не носят съобщение от Маналет, може би трябва да установим кои и какви са. Джурег, ела с мен. Лейди Манале, моля, останете под грижите на моите Домашни мечове за момента, тъй като сигурността на гостите винаги е най-важното задължение и чест.

След тези думи смуши коня си, а Джурег подкара до нея. Излязоха през портата и продължиха по лъкатушещия калдъръмен път.

Зимното движение беше рехаво и в най-добрите времена и освен едно неочаквано посещение от страна на капитан Шаренас преди повече от месец стражата на кулата не беше видяла никой да язди било от или към Карканас след първите снеговалежи. Забелязваха се отпечатъци от стъпки понякога, когато бежанци прекосяваха пътя посред нощ, търсейки каквото убежище можеше да се намери в гората на север, но преминаванията на Отрицатели не интересуваха особено Дегала.