Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 268 269 270 271 272 273 274 275 276 ... 378
Перейти на страницу:

— Как се казваш? — попита го Маклин.

Мъжът затвори очи.

— Спасителя е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми…32

Полковникът го прекъсна, като го зашлеви с покритата си с пирони длан по лицето.

Мъжът падна на колене и нарязаната му глава увисна към земята.

Маклин срита втория войник в ребрата.

— Ти. Ставай.

— Краката ми. Моля ви. О, Господи… краката ми.

— Ставай!

Пленникът изпълни заповедта с голямо усилие. И по двата му крака потече кръв. Той погледна Маклин с ужасени и замаяни очи.

— Моля ви. Дайте ми нещо за болката… моля ви…

— Първо искам информация. Как се казваш?

Мъжът примига.

— Брат Гари. Гари Кейтс.

— Много добре, Гари. — Полковникът потупа рамото му с лявата си ръка. — А сега ми кажи накъде се бяхте насочили?

— Не му казвай нищо! — изкрещя войникът на земята. — Не казвай нищо на този еретик!

— Искаш да си добро момче, нали, Гари? — попита Маклин и приближи маскираното си лице на десет сантиметра от това на Кейтс. — Искаш нещо, което да намали болката ти, нали? Тогава ми кажи онова, което искам да знам.

— Недей… недей… — разхлипа се другият.

— Всичко свърши за теб, Гари — заяви полковникът. — Приключи се. Не е нужно да правиш нещата по-сложни, отколкото вече са. Не е ли така? Ще те попитам още веднъж: накъде се бяхте насочили?

Кейтс сви рамене, сякаш се страхуваше, че ще бъде ударен. Разтрепери се, но все пак отговори:

— Опитвахме се… да ги настигнем. Брат Рей беше прострелян. Не можеше да се придвижва сам. Не исках да го оставям. Очите на брат Ник бяха изгорени и той ослепя. Спасителя каза да оставим ранените… но те бяха мои приятели.

— Спасителя? Кой е този?

— Той. Спасителя. Истинският бог и господар. Той е водачът на Американското братство. Именно тях се опитвахме да настигнем.

— Недей… — обади се другият мъж. — Моля те… не им казвай…

— Американското братство — повтори Маклин. Беше чувал за тях и преди от скитници, които се бяха присъединили в редиците на АНС. Те бяха водени, доколкото му беше известно, от бивш пастор от Калифорния, който някога имал предаване по една от кабеларките. Полковникът нямаше търпение да се срещне с него. — Значи се нарича Спасителя? Колко души пътуват с него и накъде са се насочили?

Падналият мъж се изправи, застана на колене и започна да крещи като луд:

— Спасителя е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасби… — Разнесе се изщракването на петлето на .45-калибровия пистолет на Роланд, който беше опрян в главата на войника.

Капитанът не се поколеба нито за миг и дръпна спусъка.

Изстрелът накара Шийла да подскочи. Онзи се строполи на земята.

— Гари? — продължи Маклин, докато Кейтс се взираше в трупа на другаря си с ококорени очи. Ъгълчето на устата му трепереше в истерична усмивка. — Колко души пътуват със Спасителя и накъде са се насочили?

— А… а… а… — запелтечи Кейтс. — А… а… три хиляди — най-накрая съумя да отговори. — Може би четири. Не съм напълно сигурен.

— Разполагат ли с бронирани превозни средства? — попита Роланд. — Автоматични оръжия? Гранати?

— С всичко това. Намерихме един армейски оръжеен склад в Южна Дакота. В него имаше камиони, бронира ни автомобили, картечници, огнехвъргачки, гранати… всичко, каквото може да си представи човек. Имаше дори… шест танка и сандъци със сериозни муниции.

Полковник Маклин и Роланд се спогледаха. Една и съща мисъл мина през главите на двамата: „Шест танка и сандъци със сериозни муниции“.

— Какви танкове? — Кръвта започна да бушува във вените на Маклин.

— Нямам представа. Големи танкове, с големи оръдия. Но единият от тях не тръгна още от самото начало. Оставихме другите три по пътя, защото се счупиха и нашите механици не успяха да ги поправят.

— Значи все още разполагат с два?

Кейтс кимна и наведе засрамен глава, защото усещаше как погледът на Спасителя прогаря врата му. Лидерът им имаше три заповеди: „Неподчинението е смърт“, „Да убиваш, е милостиво“ и „Обичай ме“.

— Добре, Гари. — Маклин проследи с пръст челюстта на мъжа. — Накъде са се насочили? — Кейтс измърмори нещо и полковникът изви глава нагоре. — Не те чувам.

Погледът на войника се плъзна към пистолета, който Роланд държеше, а след това отново към скритото зад черната маска лице с неговото единствено студено синьо око.

вернуться

32

Интерпретация на Псалм 22:1-3.

1 ... 268 269 270 271 272 273 274 275 276 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)