Лебедова песен [bg]

— Те не виждат голямата картина — каза тихичко той. — АНС вече има почти пет хиляди войници. Трябва да се движим, за да оцелеем и да взимаме всичко, от което имаме нужда. Ние не сме фермери — ние сме воини. Затова имам нужда от теб, Шийла.

— Имаш нужда от мен? За какво?

— Ти се движиш сред хората. Чуваш разни неща. Познаваш повечето от останалите ЖР. Искам да разбереш на кого мога да имам доверие от моите офицери… и от кого трябва да се отърва. Както вече споменах, нямам доверие на Хюлет, Олдфийлд и Ван, но не мога да докажа нищо пред военен съд. А и ракът може да е стигнал надълбоко, много надълбоко. Те смятат, че заради това… — Маклин докосна кожената маска — … вече не съм способен да управлявам. Но това не е Знакът на Каин. Това е различно. Това ще се махне, когато въздухът отново се изчисти и слънцето се покаже. Знакът на Каин няма да се махне, докато не го унищожим. — Полковникът наклони глава на една страна и погледна внимателно Шийла. — За всяко име, което ми донесеш за екзекутиране — и можеш да докажеш твърдението си — ще ти давам по един стек цигари и две бутилки алкохол. Какво ще кажеш?

Предложението беше много щедро. Шийла вече имаше едно име наум, което започваше с Л и завършваше на И. Само дето нямаше представа дали Лори е лоялен, или не. Въпреки това щеше да се радва да го види разстрелян… но първо искаше да му размаже мозъка. Тъкмо щеше да отговори, когато някой почука на вратата на караваната.

— Полковник? — провикна се Роланд Кронингер. — Нося ви два подаръка.

Маклин отиде до вратата и я отвори. Отвън, осветен от светлината от огньовете, стоеше бронираният камион, с който капитан Кронингер и останалите бяха отпътували. За задната броня бяха завързани двама мъже — окървавени и пребити. Единият беше на колене, а другият стоеше изправен и гледаше предизвикателно.

— Намерихме ги на около двадесет километра на изток по магистрала 6 — докладва Роланд. Той носеше дългото си палто, чиято качулка беше сложил на главата си. От рамото му висеше автоматична пушка, а на кръста му беше препасан .45-калибровият му пистолет. Мръсните превръзки все още покриваха по-голямата част от лицето му, но образуванията се подаваха като криви пръсти между тях. Светлината от огъня се отразяваше червена в очилата му. — Бяха четирима. Търсеха си белята. Отнесе го капитан Брейдън — връщаме дрехите и оръжията му. Както и да е, само тези останаха. — Покритите с образувания устни на Роланд се изкривиха в мазна усмивка. — Решихме да проверим дали могат да догонят камиона.

— Разпитахте ли ги?

— Не, сър. Спестихме си това.

Маклин мина покрай него и слезе по красивите стъпала. Роланд го последва, а Шийла Фонтана наблюдаваше от прага на вратата.

Войниците, които пазеха двамата мъже, направиха път на полковник Маклин. Той застана лице в лице с пленника, който отказваше да се признае за победен, макар коленете му да бяха целите в рани и да имаше огнестрелна рана в лявото рамо.