Лебедова песен [bg]

Джош пъхна ръце под момичето и се опита да я вдигне. Тя зарита и наново превързаните ѝ ръце дращеха във въздуха. Той я притегли към себе си и отпусна главата ѝ на рамото си. Горещината, която се носеше под нейната Маска на Йов, едва не изгори кожата му.

Направи две крачки и Суон изпищя, потрепери и се отпусна.

Джош почувства как треската я напусна. Усети как ужасната топлина изтича от тялото ѝ, сякаш някой беше отворил вратата на фурна право в лицето му. Усети я как се издига като покров от пара, която попи в тавана на тридесет сантиметра над главата му.

Суон се беше отпуснала в ръцете му и Сестрата си помисли, че е мъртва. „О, Господи… Суон е мъртва.“

Коленете на Джош едва не го предадоха.

— Суон! — каза той и гласът му пресипна. Високото и крехко тяло на момичето изстиваше в ръцете му. Една сълза едва не го ослепи. Изпусна хлип, който разтресе костите му.

Нежно и внимателно положи Суон обратно в леглото. Тя лежеше като смачкано цвете, с разперени ръце и крака.

Джош се страхуваше да докосне китката ѝ и да потърси пулс. Опасяваше се, че този път искрицата живот ще е изгаснала.

Въпреки това го направи. Не усети нищо. Наведе глава за няколко секунди.

— О, не — прошепна той. — О, не. Мисля, че е…

Почувства леко потреперване под пръстите си.

И още едно. После трето и четвърто… ставаха все по-силни. Погледна лицето на Суон. Тялото ѝ се разтресе… след което последва странен звук, който приличаше на пропукването на изсъхнала глина.

— Вижте… лицето ѝ — прошепна Пол, който стоеше до долната част на леглото.

В Маската на Йов се беше появила пукнатина, която приличаше на дебела колкото косъм линия.

Тя започваше от мястото, на което трябваше да е челото ѝ, минаваше на зигзаг над носа ѝ и продължаваше надолу върху лявата ѝ буза и челюстта. Тази единствена пукнатина се разшири и се превърна в цепка, от която се разнесоха още пукнатини. Части от Маската на Йов започнаха да се белят и да падат, подобно на коричка на вече излекувана дълбока и неприятна рана.

Пулсът на Суон направо препускаше. Джош пусна китката ѝ и отстъпи назад. Така се беше ококорил, че очите му заплашваха да изскочат от собствената му маска.

— О… — обади се Сестрата.

— … Господи — довърши Глори. Тя сграбчи Арън, притисна го до себе си и сложи ръка върху лицето му, за да му прикрие очите. Той я избута.

Маската на Йов продължаваше да се разпада с тихо пукане и пращене. Суон лежеше неподвижна и само гърдите ѝ се движеха, докато дишаше. Джош се протегна да я докосне отново, но не го направи… защото Маската на Йов изведнъж се разцепи на две половини и падна от лицето ѝ.

Никой не помръдваше. Пол изпусна затаения си дъх. Сестрата беше прекалено изумена, за да направи нещо друго, освен да зяпа.

Суон все още беше жива. Джош се протегна, взе газената лампа от куката на стената и я задържа над главата ѝ.

Тя нямаше лице. Там, сред счупените глинести остатъци от Маската на Йов, чертите ѝ бяха заличени, станали бели и гладки като восък, освен двете малки дупки за ноздрите ѝ и една цепка за устата ѝ. Гигантът прокара пръстите на треперещата си ръка върху мястото, на което трябваше да се намира дясната ѝ буза. Те се покриха с мазна бяла субстанция с консистенцията на вазелин. Под мазното вещество забеляза бледа и леко розова кожа.