Лебедова песен [bg]

Шийла се вгледа в очите на отражението. „Грим — реши тя. — Разбира се. Трябва да използвам малко грим.“ Отвори едно от шишенцата, за да размаже малко от съдържанието му на лицето си като някакъв лечебен мехлем. Ръцете ѝ трепереха, защото искаше да се направи красива за полковника. Напоследък беше много мил с нея, беше я викал няколко пъти и дори ѝ беше дал няколко бутилки безценна пиячка от един изоставен магазин за алкохол. „Той ме вика“, каза си Шийла, докато си слагаше червило. Полковникът предпочиташе другите две жени, които живееха в караваната с нея, но Кати се беше преместила при капитана, а Джина си легна с .45-калибровия. Поради това трябваше да се справя сама — да кара пикапа, който дърпаше караваната, и да заработва достатъчно бензин, храна и вода, за да поддържа автомобила и себе си в движение. Познаваше повечето от останалите ЖР — жени за развлечения — които следваха Армията на съвършенството в свой собствен конвой от камиони, коли и каравани. Много от тях имаха болести, а някои бяха млади, но със старчески очи. Повечето се наслаждаваха на работата си, но само защото преследваха „златната мечта“ — да бъдат взети от някой офицер на АНС, който разполагаше с изобилие от запаси и удобно легло.

„Това е мъжки свят — помисли си Шийла. — Никога не е бил чак толкова мъжки.“

Въпреки това беше щастлива. Полковникът я викаше в караваната си, което означаваше, че няма да спи сама и поне за няколко часа Руди нямаше да допълзи в леглото ѝ с отвратителния си подарък.

Някогашният ѝ приятел беше истинска фурия приживе и същински трън в задника посмъртно.

— Побързай! — провикна се Лори. — Тук навън е много студено!

Шийла приключи с гримирането и среса косата си с четка. Не ѝ харесваше да го прави, защото голяма част от нея падаше. След това претърси изобилието от шишенца с парфюми за правилния аромат. Повечето от етикетите бяха паднали, но тя намери парфюма, който ѝ трябваше, и напръска врата си с него. Спомни си една реклама, която беше видяла в списание „Космо“ преди много време: „Всеки мъж на света харесва «Шанел Номер 5»“.

Шийла набързо навлече един тъмночервен пуловер над увисналите си цици, намъкна се в чифт дънки и си обу ботушите. Нямаше време да прави нещо за ноктите си, а и освен това бяха изгризани. Облече дебелото палто, което принадлежеше на Джина. Погледна се още веднъж в огледалото, за да провери грима си. „Той ме вика!“ помисли си тя, след което духна пламъка на газената лампа, отиде до вратата, отключи я и я отвори.

Джъд Лори, чиято брада беше късоподстригана до челюстта и беше увил кърпа на челото си, я изгледа намръщено и се разсмя.