Лебедова песен [bg]

— Да. — Полковникът кимна. — Мисля, че идеята е много добра.

— Махнете му веригите — нареди Роланд на войниците. Те веднага се подчиниха. Очите му светеха от вълнение зад очилата. Той беше един щастлив млад мъж. Животът беше труден, да, и от време на време му се искаше да пийне едно пепси, да похапне някое десертче „Бейби Рут“, да си вземе душ и да гледа някой хубав военен филм по телевизията… но това бяха все неща, които принадлежаха на един минал живот. Сега беше сър Роланд и живееше, за да служи на Краля в тази безкрайна игра на „Кралският рицар“. Много му липсваше компютърът му; това беше единственото неприятно нещо от загубата на електричеството. Понякога сънуваше много странен сън, в който се намираше в някакъв подземен лабиринт заедно с Краля, и в този лабиринт имаше два тунелни трола — мъж и жена — с познати физиономии. Тези хора, най-вече лицата им, го притесняваха и винаги го будеха облян в студена пот. Но тези лица не бяха истински, те съществуваха само в сънищата му и не му пречеха да заспи отново. Можеше да спи като мъртвец, когато съзнанието му беше чисто.

— Помогнете му да върви — нареди Роланд на двама от войниците. — Оттук. — Поведе ги към черната каравана.

Маклин побутна мъртвеца в краката си.

— Разкарайте го — каза на един от часовите и се загледа в източния хоризонт. Американското братство едва ли беше много пред тях — може би на не повече от четиридесет-петдесет километра. Те щяха да са натоварени с провизиите на това процъфтяващо градче Сътън. Също така разполагаха с много оръжия, муниции… и два танка.

„Можем да ги настигнем — помисли си Маклин. — Можем да ги настигнем и да им вземем всичко. Ща навра мутрата на Спасителя под ботуша си. Защото нищо не може да се изправи на пътя на Армията на съвършенството и нищо не може да спре грандиозния план.“

— Бог живее в Уоруик Маунтин — беше казал мъжът. — Бог му показал черната кутия и сребърния ключ и му разкрил как ще свърши светът.

Ненормалните религиозни фанатици трябваше да бъдат избити. Нямаше място за техния вид в голямата картина.

Обърна се към караваната. Шийла Фонтана стоеше на прага. Маклин изведнъж осъзна, че цялото това вълнение беше предизвикало ерекция у него. При това добра ерекция. Такава, която обещаваше да се задържи известно време. Той изкачи красивото стълбище с парапета от демонични лица, влезе в караваната и затвори вратата.